„Архитектите на хаоса са онези хора, които се опитват да контролират нагласите в обществото, като го манипулират, без да имат скрупули какъв е ефектът върху морала на това общество. Машината е един инструмент, който е създаден, за да мултиплицира една „новина“ хиляди пъти в социалните мрежи през различни сайтове-гъби. Това се случва, като се използват хора, на които им се плаща за всеки споделен линк. Целта на пропагандата е винаги обслужване на определени интереси. Както виждаме, често това са интересите на Русия“.
Това посочи пред ФрогНюз журналистът и автор на филма „Архитекти на хаоса“ Мая Димитрова.
„Русия има сериозни интереси да дестабилизира нашето общество. И го прави през акции на политически партии, чрез изградената си мрежа от тролове, чрез български организации, които са проруски. Конспиративната COVID реторика, антидемократичното говорене, протестите срещу еврото, в защита на ТЕЦ-овете и против перките – това са само някои от информационните операции, които са проведени и са били успешни – като под успешни имам предвид създаването на нагласи в обществото, които са устойчиви“.
„За да се противодейства на тези механизми за влияние, които създават настроения в обществото по определени теми, трябва да се намеси държавата чрез съответните служби – дали става въпрос за прокарване на чужди интереси, дали съществуването на мрежи за очерняне на противници отговаря на медийните стандарти – има как да се реагира, липсва желание“.
Ето и цялото интервю:
Филмът Ви „Архитекти на хаоса“ намери обществен отзвук. Масовостта в разпространението му се вижда от социалните мрежи, излъчването му в ефир обаче беше в 23:25 часа преди полунощ. Остава ли трудно говоренето за дезинформация у нас?
Всъщност реакцията към филма показа, че интерес към темата има и трябва да се говори за дезинформацията. Преди минути получих поредното съобщение: „Бях в парка с кучето и тук хората говореха за филма“. Темата вълнува хората и очевидно това, което разказвам, ги е докоснало. Това може само да ме радва, но и означава, че разговорът за това на каква информация можем да се доверим, някой опитва ли да ни манипулира и етично ли е политически формации да правят опити да контролират обществените нагласи подмолно, е вече на дневен ред.
Има нужда обществото да осъзнае срещу какво е изправено и кой се опитва да се възползва от него. Различните механизми, които са представени във филма, работят срещу всеки потребител на социалните мрежи – те променят това, което ни се случва в реалността спрямо нечии политически нужди.
Кои са архитектите на хаоса? Как работи машината?
Архитектите на хаоса са онези хора, които се опитват да контролират нагласите в обществото, като го манипулират, без да имат скрупули какъв е ефектът върху морала на това общество. Мрежите за дезинформация, за които разказвам, са създадени, за да обслужват политици – да се очернят политически противници, да се прокарват определени наративи. Според съдържанието на една съмнителна публикация може да се прецени кой е нейният автор, кой има полза от това.
Машината е един инструмент, който е създаден, за да мултиплицира една „новина“ хиляди пъти в социалните мрежи през различни сайтове-гъби. Това се случва, като се използват хора, на които им се плаща за всеки споделен линк. Тя бе открита и изследвана от екипа на проф. Димитър Вацов и проф. Милена Якимова. Първоначално тя активно обслужваше проруски интереси – основно дезинформация за Украйна. След това рязко смени наративите и се концентрира върху вътрешнополитически теми и противници. В момента се реорганизира този инструмент.
Какво постига дезинформацията у нас, какво цели?
Това, което постига дезинформацията, е разделение на обществото с много сериозни последици. Разделение по основни теми. Политическата цел е привличане на избиратели – общности от хора, които при посочването на определен проблем реагират, защото са научени да го правят. Те са обработени, за да действат първосигнално, техните страхове са подклаждани целенасочено. Целта на пропагандата е винаги обслужване на определени интереси. Както виждаме, често това са интересите на Русия, която влага средства и изисква резултати. Вероятно тези антиевропейски протести, които се случват, са удобен начин за отчитане на дейност със снимков и видео материал. Както може да проследим в много държави, целта на Русия е начело на държавата да бъдат хора, които са готови да я обслужват и да бъдат послушни. И се полагат усилия в тази посока. Няма повод да мислим, че у нас е различно.
Какви реакции към филма наблюдавате сред онази част от обществото ни, която е повлияна от дезинформационните наративи? Как приемат филма те?
Дано да ги накара да се замислят. И да бъдат по-внимателни, когато изберат да вярват на новина, която е написана, за да повлияе преди всичко на емоциите им.
Кога за първи път осъзнахте мащаба на проблема с дезинформацията у нас?
По време на COVID пандемията. Тогава се занимавах активно с темата – следях конспиративни групи и коментарите под абсолютно абсурдни новини. Хиляди хора сляпо вярваха на написаното, колкото и безумно да беше то, и ефектът е налице – недоверието към ваксините, към съществуването на болестта доведе до най-високата смъртност от ковид в Европа. Не съм сигурна, че и това ги убеди обаче.
Във филма разговаряте с хора, които са част от мрежата от тролове у нас, от мрежата от сайтове-гъби, получават пари, за да разпространяват зловредно съдържание онлайн. Възможно ли е този процес да се регулира според Вас, да му се противостои?
Хората, които работят като тролове за машината от сайтове-гъби, са хора, които имат нужда от пари. В конкретния случай става въпрос за жена, която е служител на държавна агенция по програма за хора с увреждания и за която всяко левче е важно. Установих и други хора – една жена от Варна, която също имаше заболяване и явно е търсила начини да оцелява с надомна работа. За фермите от тролове подбудите може да са идеологически, и разбира се – отново финансови. Използването на ботове вече съвсем улеснява процеса и променя играта – вероятно затова и сайтовете-гъби вече не са предпочитаният модел.
За да се противодейства на тези механизми за влияние, които създават настроения в обществото по определени теми, трябва да се намеси държавата чрез съответните служби – дали става въпрос за прокарване на чужди интереси, дали съществуването на мрежи за очерняне на противници отговаря на медийните стандарти – има как да се реагира, липсва желание.
В каква степен можем да говорим за руска връзка в дезинформационните кампании у нас?
Русия има сериозни интереси да дестабилизира нашето общество. И го прави през акции на политически партии, чрез изградената си мрежа от тролове, чрез български организации, които са проруски. Конспиративната COVID реторика, антидемократичното говорене, протестите срещу еврото, в защита на ТЕЦ-овете и против перките – това са само някои от информационните операции, които са проведени и са били успешни – като под успешни имам предвид създаването на нагласи в обществото, които са устойчиви.
Имате ли надежда, че обществото ще стане по-устойчиво на фалшиви новини?
Надявам се да има надежда обществото да стане по-устойчиво. Филмът показва мащаба на проблема и как достига дезинформацията до хората, така че да им повлияе. Дано, когато видят една новина, първо да преценят как е написана, кой е авторът, къде е публикувана, звучи ли логично, представя ли факти или създава настроения. И тогава да изберат дали да ѝ повярват.
Илияна Маринкова
