Победителят в президентските избори в Южна Корея, проведени във вторник, ще встъпи в длъжност още на следващия ден, пропускайки обичайния двумесечен преходен период, за да изкара пълен петгодишен мандат във време. Страната е изправена пред задълбочаващо се политическо разделение и външни предизвикателства като американските мита и разширяващото се военно партньорство между Северна Корея и Русия.
Проучванията показват, че либералът Лий Дже-мьонг запазва стабилна преднина пред основния си консервативен съперник Ким Мун Су. Извънредните избори бяха насрочени около два месеца след като президентът Юн Сук Йол беше отстранен от длъжност заради краткотрайното въвеждане на военно положение от страна на консерваторите през декември, пише Асошиейтед прес.
Лий настояваше за импийчмънта на Юн
60-годишният кандидат на Демократическата партия Лий беше водещата фигура в кампанията на опозицията за сваляне на Юн, чийто указ за военно положение от 3 декември хвърли Южна Корея в смут.
Лий разказва, че първоначално помислил, че късното телевизионно обръщение на Юн за военното положение е дигитален дийпфейк, когато съпругата му го уведомила. След като осъзнал, че е истинско, тогавашният партиен лидер Лий наредил на всички депутати от своята партия да се втурнат към парламента, за да отхвърлят указа. Той дори предавал на живо пътуването си до сградата на събранието и призовавал обществото да се събере там в знак на протест.
В крайна сметка достатъчно депутати успели да влязат в пленарната зала, за да отменят указа на Юн, като изпратените от него военни явно в повечето случаи отказали да използват физическа сила, за да запечатат сградата. Лий по-късно оглавил парламентарния вот за импийчмънт, който довел до официалното отстраняване на Юн от Конституционния съд в началото на април.
„Бунтът беше потушен и Юн Сук Йол беше отстранен. Дългата, сурова зима отмина и отново настъпи пролет. Народът най-сетне успя“, написа Лий в книга, публикувана в средата на април.
Това е третото участие на Лий в президентски избори. През 2022 г. той загуби с най-малката разлика, регистрирана в историята на президентските избори в Южна Корея.
Лий е бивш губернатор на най-гъсто населения южнокорейски регион – провинция Кьонги, и бивш кмет на град Съонгнам, близо до Сеул. Представя се като „способен капитан“, който може да съживи икономиката, да излекува вътрешното разделение и да върне мира с Северна Корея.
„Ако ми дадете шанс да работя като президент, ще ви покажа колко голяма промяна може да донесе само един човек – този, който отговаря“, заяви той пред тълпа на първото си официално предизборно събитие на 12 май.
Веднъж смятан за политически аутсайдер, Лий се издигна рязко в политиката благодарение на пламенните си речи срещу консервативната президентка Пак Гън-хе във връзка със скандала за корупция от 2016–2017 г., които станаха вирусни онлайн.
Популярността му бе подсилена от неговата лична история на успех: бедността го принудила да напусне училище и да работи като дете в заводи, където претърпял трудови злополуки, оставили го с инвалидност на ръката. По-късно той издържал изключително трудния южнокорейски изпит по право и станал правозащитен адвокат.
Лий се опитва да създаде образ на човек, способен да се справи с дълбоко вкорененото неравенство и корупцията. Но много консервативни критици го възприемат като опасен популист, който изостря разделението за политическа изгода и лесно се отказва от обещанията си.
Тъй като парламентът е под контрола на неговата партия, някои експерти се притесняват, че Лий ще има прекалено голяма, неконтролирана власт. Други обаче смятат, че той няма да предприема прекалено радикални стъпки самостоятелно, тъй като не може да поддържа стабилно лидерство без подкрепата на умерените.
Срещу Лий текат пет наказателни процеса за корупция и други обвинения, но ако спечели изборите, вероятно ще бъдат прекратени, тъй като действащ президент на Южна Корея има имунитет от повечето наказателни преследвания.
Ким беше министър на труда в кабинета на Юн
73-годишният Ким, твърдолинеен консерватор и бивш министър на труда в правителството на Юн, първоначално бе смятан за политически отписан.
Той внезапно се появи като възможен обединител на изпадналите в криза южнокорейски консерватори, след като единствен не се подчини на искането на депутат от Демократическата партия всички членове на кабинета да се изправят и да се поклонят в знак на извинение заради указа на Юн.
Ким спечели номинацията на партията „Сила на народа“ в началото на май. Скоро след това партийните ръководители се опитаха да го заменят с по-популярния в анкетите бивш премиер и независим кандидат Хан Дък-су. След драматичен обрат Ким все пак запази кандидатурата си, след като партийните членове гласуваха в негова полза.
На следващото партийно заседание, излъчено по телевизията, Ким коленичи, извини се за вътрешните конфликти и обеща да насърчава единството.
„От днес сме един отбор. Да се борим заедно и да спечелим заедно“, каза той.
Ким заяви, че ще изгради по-мощна система за противоракетна отбрана и ще постигне по-силен ангажимент за сигурност от САЩ във връзка с развиващата се ядрена заплаха от Северна Корея. Той обеща да реформира антибизнес регулации и да намали корпоративните и наследствените данъци.
Ким е бил водещ трудов и продемократичен активист през 70-те и 80-те години, когато Южна Корея е била управлявана от военни режими. Изключен е от Сеулския национален университет, работил е във фабрики в подкрепа на трудовите права и е прекарал 2 години и половина в затвора заради антиправителствена дейност.
През 1994 г. Ким сменя идеологията си и се присъединява към консервативна партия, с което си навлича обвинения от бивши съмишленици, че е предател. Той твърди, че се е отказал от мечтата си да бъде „революционер“, след като е наблюдавал краха на комунистическите държави.
Ким е бил губернатор на провинция Кьонги осем години и депутат три мандата. Политическата му кариера претърпя сериозни удари след последователни загуби на избори за парламент и кмет на Сеул от страна на либералите. През 2024 г. бе назначен за министър на труда.
На едно от последните си предизборни събития, Ким възхвали покойния авторитарен президент Пак Чонг-хи — баща на Пак Гън-хе — като велик лидер, който е измъкнал страната от бедността, и се извини за борбата си срещу него в миналото. Пак е противоречива фигура, тъй като води до икономически подем, но потиска инакомислещите.
„Когато бях млад, се противопоставях на президента Пак Чонг-хи. Но сега осъзнавам, че съм сгрешил“, каза Ким. „Навремето плюх на гроба му, а сега полагам цветя на него.“
