Когато четеш следния стих: Слънцето бавно се смъква към здрача — или просто батерията ми пада? ... възниква въпросът — това поет ли го е писал, или процесор?
С навлизането на изкуствения интелект в творческите сфери, особено в литературата, става все по-неясно кой реално е авторът. Ако ChatGPT създаде сонет или алгоритъм на Google напише хайку — кой е поетът?
А трябва ли машината да има авторски права?
Авторство по закон: кой е „собственикът“ на поемата?
„Хората — и само хората“ (САЩ)
В САЩ законът е ясен: само човек може да бъде признат за автор. През 2023 г. американският офис за авторски права официално отхвърли регистрация на творба, създадена изцяло от AI, позовавайки се на липсата на „човешка искра“.
Великобритания: „автор е програмистът“
Британският закон предвижда, че ако няма човешко участие, автор е лицето, което е направило нужните технически подготвителни действия — т.е. програмистът или операторът на AI. Звучи като IT поетика.
ЕС: без ясни правила (но с много бюрокрация).
Европейският съюз все още няма единна позиция. Проекти като AI Act не разглеждат изрично въпроса за авторските права на изкуствения интелект. Различни държави-членки имат различни тълкувания. Германия например изисква „минимален човешки принос“, за да има защита.
България: terra incognita
Българското законодателство няма изрична уредба за AI авторство. Законът за авторското право признава само физически лица. Следователно — ако не си човек, нямаш право на хонорар от „Литературен вестник“.
Философският казус: какво значи да си автор?
Ако AI е „инструмент“, подобно на писалка или четка, авторът е човекът, който го използва.
Ако AI взема самостоятелни решения — структура, метафори, стил — дали не е съавтор?
Или, както казва Сюзън Орлеан: „Да пишеш не е просто да нареждаш думи. То е да чувстваш смисъла им.“ Може ли една невронна мрежа да „усети“?
Поезия от пластмаса или истински стих?
Критиците твърдят, че AI пише имитация на поезия — формално вярна, но без душа. Привържениците настояват, че душата е в читателя, а не в автора.
Тестове в университети вече показват, че хора често не различават AI-поезия от човешка. А ако не можеш да кажеш кой е написал нещо — има ли значение?
Прецеденти от реалността: кой стои зад творбата?
„Маймунското селфи“ и урокът за машините
През 2011 г. една маймуна щракна снимка с камерата на фотограф. Съдът постанови: само човек може да бъде автор, независимо кой е натиснал бутона. По аналогия — AI също не може да претендира за авторство, дори творбата да е негова „инициатива“.
K-pop и композиторите без душа
В Южна Корея AI генерира хит, имитиращ глас на починал певец. Песента постигна успех, но въпросът за авторството остана. Решението: човекът, дал творческите насоки, е автор. Машината — само инструмент.
AI и визуалното изкуство
Американска художничка се опита да регистрира графичен роман с изображения, създадени от Midjourney. Регистрацията бе частично приета — само за текста и композицията, но не и за AI-генерираните образи.
Ами ако утре AI започне да „мисли“?
Днес AI следва инструкции. Но утре? Какво става, ако започне да създава собствени идеи, със свой стил и „емоционална“ логика? Кога един инструмент престава да бъде просто инструмент?
Ако AI сънува поезия, трябва ли да му признаем душа… и авторско право?
Засега AI не може да бъде автор по закон.
Авторството се приписва на човека, дал творчески принос.
Развитието на AI поставя етични и правни предизвикателства, които още нямат окончателен отговор.
А може би най-важният въпрос е не дали AI е поет, а дали ние ще приемем поезията му като истинска.
Констанца Илиева
