Разочарован от нежеланието на коалиционните си партньори да възприемат обещаната от него „най-строга политика по убежището в Европа“, нидерландският крайнодесен лидер Герт Вилдерс събори правителството.
Изчислението на Вилдерс – ако изобщо не става дума за чист политически каприз – изглежда просто: ако успее да превърне предстоящите извънредни избори през есента в референдум за миграцията и убежището, неговата Партия на свободата (PVV) може да ги спечели – и той дори да стане министър-председател на Нидерландия, пише The Guardian.
Но този план може и да се обърне срещу него по няколко причини. Вилдерс сериозно отблъсна потенциални бъдещи коалиционни партньори. Политическият пейзаж се е променил. А проучванията показват, че миграцията и убежището вече не са основният приоритет за избирателите.
„Подписах се под най-твърдата политика по убежището, не под разпада на Нидерландия“, заяви ветеранът антиислямист във вторник, когато изпълни заплахата си от миналата седмица и изтегли PVV от четирипартийния коалиционен кабинет.
Вилдерс обяви, че очаква с нетърпение предстоящите избори, предизвикани от неговия ход, след като премиерът Дик Схооф подаде оставката на правителството пред краля. „Имам намерение да стана следващият министър-председател. Ще направя PVV по-голяма от всякога“, заяви той.
Изненадващата победа на PVV на изборите през ноември 2023 г. доведе – след месеци на напрегнати преговори – до създаването на коалиция с популисткото движение „Земеделци–граждани“ (BBB), центристката партия „Нов обществен договор“ (NSC) и либерално-консервативната VVD. Тя бе заклетa през юли.
Цената на партньорите за съгласието им беше ясна: Вилдерс – избухлив популист, който е наричал пророка Мохамед „педофил“, исляма – „фашистки“ и „изостанал“, и е настоявал за забрани на джамиите, бурките и Корана – не може да стане премиер.
Още от самото начало коалицията бе измъчвана от спорове и вътрешни борби, като постигна малко. Някои министри от PVV – партия, в която политиката се диктува изцяло от Вилдерс – се оказаха неопитни и некомпетентни.
Свикнал да действа самостоятелно, а не да търси компромиси – основен принцип в коалиционната политика – крайнодесният лидер открито атакува кабинета, с което още повече отслаби управлението. Единствената област, в която беше твърдо решен да наложи програмата си, беше миграцията.
Коалиционните партньори обаче не подкрепиха неговия 10-точков план, който включваше използване на армията за охрана на границите, връщане на всички търсещи убежище, затваряне на центровете за бежанци, връщане на сирийски бежанци по домовете им и временно прекратяване на квотите на ЕС.
Юристи заявиха, че някои от предложенията нарушават европейските правозащитни норми и Конвенцията на ООН за бежанците. Вилдерс заплаши, че ще напусне управлението, ако не получи подкрепа – а коалиционните партньори отвърнаха, че е ред на министъра от PVV да предложи правно издържана законодателна рамка.
Затова Вилдерс изпълни заплахата си.
Но шансовете PVV отново да влезе във властта и Вилдерс да стане премиер изглеждат много несигурни. Първо, ветеранът депутат – най-дълго служилият в парламента – сериозно разгневи съюзниците си.
Във вторник водещи фигури от VVD, BBB и NSC изразиха шок и възмущение от решението му, говорейки за „предателство“ и „безотговорност“. Според тях Вилдерс „поставя себе си на първо място“ и „бяга, когато стане трудно“.
Второ, политическият пейзаж се е променил драстично от изборната победа на PVV преди 18 месеца. Проучванията сочат, че ако сега се проведат избори, крайнодясната партия може и да остане първа, но едва с около 30 места – в сравнение със сегашните 37.
Подкрепата за два от досегашните коалиционни партньори – BBB и NSC – се е сринала до 1%, докато VVD и опозиционният съюз „Зелени/Лейбъристи“ са наравно с PVV. Християндемократите също бележат ръст.
В една от най-фрагментираните политически сцени в Европа, нито една партия не може да управлява сама. За да събере мнозинство от 76 места, Вилдерс ще се нуждае от партньори, които не само имат достатъчно депутати, но и са готови отново да работят с него – а той тъкмо направи това почти невъзможно.
Накрая, преизбирането на Доналд Тръмп в САЩ изведе европейската отбрана в условията на американска изолационистка политика, глобалната сигурност и икономическата нестабилност на преден план. Междувременно, миграцията е загубила тежестта си спрямо пика от 2022 г.
Нидерландия е приела по-малко от две първи молби за убежище на 1 000 жители през миналата година – малко под средното за ЕС – а в 10 други страни от ЕС, включително Германия и Белгия, относителният брой на бежанците е бил по-висок.
Изненадващият успех на Вилдерс се дължеше на разочарованието на избирателите от традиционните партии, както и на опасенията около жилищната криза и здравеопазването, които той умело свърза с високата миграция. Тези въпроси ще останат актуални и тази есен.
Но дали Вилдерс – политик, който сега изглежда повече от всякога като опортюнист, добър в критиките, но неспособен да управлява – ще успее да се възползва? Повечето анализатори прогнозират нова център-лява или център-дясна коалиция, водена от „Зелени/Лейбъристи“ или от VVD.
Значението за Европа
Случаят с Герт Вилдерс и разпадането на нидерландското правителство има значение за цяла Европа по няколко причини – политически, институционални и стратегически.
Нидерландия е основател на Европейския съюз и традиционно се възприема като една от „умерените“ либерални демокрации на Западна Европа. Вилдерс искаше да наложи мерки, които вероятно нарушават международното право – например връщане на всички бежанци, затваряне на лагери, спиране на квотите по европейски механизъм.
Много европейски популисти критикуват от опозиция, но рядко показват управленски капацитет. Сривът на коалицията, доминирана от Вилдерс, доказва, че крайнодесните партии често нямат компетентен кадрови ресурс, че не могат или не желаят да правят компромиси – основата на европейската политика, че политиката на постоянна конфронтация не води до устойчиво управление.
Това е сигнал към избиратели в цяла Европа, че „протестният вот“ може да доведе до нестабилност и блокаж.
