Последната масирана атака на Русия срещу Украйна затвърждава тревожна тенденция: нормализиране на мащабното насилие над цивилни под претекст на "отмъщение" или "стратегическа необходимост". Войната отдавна е преминала фазата на пряк военен сблъсък и се превръща във война срещу тила, инфраструктурата и психиката на украинското население.
Фактът, че ударени са западни региони като Луцк и Тернопол – далеч от фронтовата линия – говори за намерението на Кремъл да докаже, че няма „безопасно място“ в Украйна. Атаката е не просто военен акт, а информационно-психологическа операция с цел да подкопае морала, особено след успешната украинска операция „Паяжина“, засегнала руски стратегически самолети.
Риториката на Тръмп след разговора с Путин – „ответната реакция няма да е красива“ – допълнително узаконява агресията като допустим отговор, въпреки че международното право категорично я забранява. Мълчанието на Путин и продължаващата активност на руската армия подсказват, че всяка инициатива на Украйна ще бъде последвана от брутална ескалация – независимо от цивилните жертви.
Въпросът вече не е дали Русия ще удари, а колко още ще ѝ се позволява да го прави безнаказано.
