ЕК и ЕЦБ публикуваха конвергентните доклади с основен извод, че България изпълнява критериите за еврозоната и може да се присъедини към паричния съюз от 1 януари 2026 г. Събитието предизвиква много въпроси как ще се отрази на жилищното кредитиране и на имотния пазар у нас. В момента можем да разграничим три сценария – оптимистичен, реалистичен и песимистичен.
Най-вероятен в момента е базовият сценарий, който е леко оптимистичен – умерен ръст на кредитирането, съчетан с ускорен ръст на цените тази година и успокояването им през следващата. Това каза Борислав Гостев, генерален директор на "Супер Кредит" по Блумбърг.
При реалистичния сценарий ще наблюдаваме умерено покачване на броя и средния размер на жилищните кредити през следващите няколко месеца и следващата година. Освен това се очаква да видим по-сериозно покачване на цените на имотите до края на годината и успокояване през следващата година, заяви Гостев.
„Успокояването означава, че ръстът на цените няма да надхвърли 15% на годишна база, а през следващата година повишението им да бъде с 5-7%. По отношение на кредитирането очакванията са ни за сходни лихвени проценти.“
Той коментира, че оптимистичният сценарий ще включва много по-сериозни преки чужди инвестиции, не само на имотния пазар, а и на цялата икономика.
„Въпреки това за средностатистическия българин това ще е най-негативният сценарий. Той ще доведе до по-сериозен натиск на цените на имотите и ще намали още с малко достъпността на жилищата.“
„Песимистичният сценарий е продиктуван не толкова от еврозоната, а от геополитическите рискове – продължаващата война в Украйна в съчетание с непоследователната митническа политика на президента Доналд Тръмп“, коментира експертът.
Тези рискове могат да отменят позитивите, които България би имала от влизането в еврозоната, а и доведе до глобална несигурност. Тя ще се отрази негативно на икономиката и върху недвижимите имоти и кредитирането.
