Учени от Израел и Европа са разработили новаторски алгоритъм, който анализира честотата на думите в Библията, за да определи кой e нейният автор и кога е била написана.
Изследването, публикувано в списание PLOS ONE, променя начина, по който изучаваме свещените текстове, хвърляйки светлина върху техния произход.
Екипът, включващ професор Израел Финкелщайн от университета в Хайфа и Томас Рьомер от Колеж дьо Франс, използва изкуствен интелект и статистика, за да анализира 50 глави от първите девет книги на еврейската Библия (Енеатхевх), включително Битие, Изход, Второзаконие, Исус Навин и Самуил.
Алгоритъмът разглежда колко често се появяват думи и комбинации от думи, създавайки „лингвистични пръстови отпечатъци“ на авторите.
„Взехме конкретна дума и разгледахме колко пъти се появява в даден текст. Това ни позволи да определим количествено приликите между текстовете и да идентифицираме автора“, посочи Файгенбаум-Головин.
А генералният извод е, че Библията не е текст, написан от един автор.
„Няма автори на Библията в съвременния смисъл. Оригиналните свитъци постоянно са били пренаписвани от редактори, които са добавяли или премахвали части“, аргументира се Рьомер.
Алгоритъмът предоставя обективен начин за изучаване на авторството, замествайки субективните хипотези.
Неговата точност (84%) и прозрачност (обяснява кои думи влияят на заключенията) го правят революционен. Потвърждаването, че текстовете са писани през векове от различни групи, изяснява как е била формирана Библията. Това е фундаментално за разбирането на културата и историята.
