Една книга, оставена в тайна квартира, стои зад псевдонима на един от най-известните и кървави терористи в историята.
Вчера светът отбеляза загубата на големия писател Фредерик Форсайт. Той стана популярен с първия си роман – политическия трилър „Денят на Чакала“ (1971).
Любопитен е обаче друг факт – псевдонимът на родения във Венецуела международен терорист Илич Рамирес Санчес е Карлос Чакала. Откъде обаче идва той?
Популярното мнение е, че Санчес се е вдъхновил от романа на Форсайт, за своите терористични атаки през 70-те и 80-те години на миналия век.
Истината е малко по-различна. Когато през 1970 г. Санчес става член на Народния фронт за освобождение на Палестина, наборният офицер Басам Абу Шариф му дава кодовото име „Карлос“ заради южноамериканския му произход.
Пет години по-късно кореспондентът на „Гардиън“ Питър Нийсуанд забелязва романа на Форсайт в библиотеката на приятел на Санчес, в който терористът крие оръжия. Журналистът прави погрешно връзката и Илич Рамирес Санчес става „Карлос Чакала“ в британската преса още на следващия ден, а оттам новият му псевдоним добива световна известност. Всъщност терористът никога не е чел книгата.
Литературният герой на Форсайт остава анонимен през цялата книга. Неговият псевдоним е обяснен на страниците на романа. Когато е вербуван от френската терористична крайнодясна Организация на тайната армия и го питат какво кодово име избира, платеният атентатор отговаря: „Понеже говорим за лов, какво ще кажете за Чакала? Ще свърши ли работа?“.
Името със сигурност върши работа за Фредерик Форсайт, който, напълно разорен, пише първата си книга на разнебитена пишеща машина за 35 дни през 1970 г. в апартамента на приятел, у когото живее. След 3 отказа от различни издателства, „Денят на Чакала“ излиза на 7 юни 1971 г. и мигновено се превръща в бестселър, както и следващите два романа на Форсайт – „Досието Одеса“ (1972) и „Кучетата на войната“ (1974).
