През изминалите години са разработени много видове ракети, като от техническа гледна точка всички те са балистични. Балистиката се занимава с начина, по който даден обект се движи във въздуха,. За да се опростят нещата и тъй като повечето хора като чуят понятието „балистична ракета“, много хора се сещат за междуконтиненталните балистични ракети. Съществуват много видове и всички те са разработени с една и съща цел: да доставят ядрени бойни глави.
В зависимост от вида на междуконтиненталната балистична ракета има многобройни възможности относно броя на примамките, бойните глави и другите компоненти, които влизат в състава им. След като бъде изстреляна една МБР (междуконтинентална балистична ракета), държавата-мишена не може да направи много, за да я свали, тъй като към 2025 г. това в много случаи е невъзможно от технологична гледна точка. Въпреки това в момента се полагат много усилия за създаване на защитни щитове срещу този вид ракети. Израел използва различни системи за противоракетна отбрана за сваляне на ракетите с малък и среден обсег на действие, като и САЩ разполагат със собствени такива.
Когато се опитваме да определим размера на щетите, които може да нанесе една ракета, е важно да вникнем в мощността на взрива на нейната бойна глава. Килотонът е единица за взривна сила, равна на 1000 тона тротил, а мегатонът – на 1 000 000 тона тротил.
Съвременните ядрени оръжия на САЩ са в диапазона на големите килотонове, така че погледът назад към бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, Япония, дава представа за съвременната атомна или ядрена бомба и нейната разрушителна сила, когато е доставена чрез балистична ракета.
Щетите, които нанася една балистична ракета, могат да бъдат огромни.
Съединените щати използват МБР LGM-30 Minuteman III като един от ключовите елементи на ядрената триада на страната. Съществуват и други видове ракети, способни да носят ядрени оръжия, но Minuteman е предпочитаната в момента МБР. Тя носи единичната бойна глава W87, чиято разрушителна сила на взрива е между 300 и 475 килотона. Преди договора START II тази ракета носеше три бойни глави, а бъдещите планове за LGM-35 Sentinel, която ще замени Minuteman III, вероятно ще носи повече от една бойна глава. Ако обърнем внимание на най- голямата мощност на W87, тя може да причини изключително големи разрушения.
Бомбите в Хирошима и Нагасаки, които не са били носени от ракети, а са били хвърлени, са имали мощност съответно 15 и 21 килотона. Тези бомби убиха над 214 000 души и разрушиха двата града, като пощадиха съвсем малко сгради и човешки животи. Това означава, че единичната бойна глава W87-1 има над 22 пъти по-голяма разрушителна сила от най-голямата ядрена бомба, използвана някога във война. Уебсайтът Nuclear Secrecy предлага инструмента Nukemap, който изчислява радиуса на унищожение въз основа на местоположението и мощността на експлозива.
Според Nukemap, ако днес върху града бъде хвърлена бомбата W87-1, Хирошима, Хацукаичи, Сака, Кумано, Кайта и Фучу също ще бъдат унищожени или силно повредени. Обратното, ако същата бомба падне върху Вашингтон, окръг Колумбия, тя би унищожила столицата, Александрия, Бетезда, Колидж Парк, Хаятсвил и около дузина други малки градове, които съставляват по-голямата метрополия на Вашингтон, окръг Колумбия. Голяма част от урбанизираните места биха били унищожени или значително повредени, а в зависимост от начина на взривяване на бомбата ядрените валежи могат да причинят значителен риск за живота като такъв.
Да свалиш една от тях е като да уцелиш куршум с много по-малък куршум на хиляди километри разстояние
Междуконтиненталните балистични ракети представляват реална и екзистенциална заплаха за всяко общество, поради което президентът Доналд Тръмп изрази интерес към изграждането на така наречения „златен купол“, който да предпазва САЩ от потенциалните щети. Страната вече разполага със система за противоракетна отбрана, съставена от множество системи за изстрелване и прихващачи, но тя не е в състояние да отговори на предизвикателството, което представлява една ICBM (МБР). Поради начина, по който се придвижват към целите си, възможността за изстрелване на примамки и скоростта, с която бойните им глави се придвижват към целите, е изключително трудно да се свали една МБР.
Въпреки техническите ограничения, които допускат съвременните технологии, свалянето на МБР е малко вероятно, но не е и невъзможно. МБР може да бъде свалена по време на две от трите ѝ фази, които са: ускорителна (2-5 минути), средна (20-30 минути) и крайна (по-малко от една минута). Макар че е възможно да се свали МБР скоро след изстрелването ѝ по време на фазата Boost, това е малко вероятно, тъй като тя вероятно ще бъде изстреляна далеч от всякакви прехващачи, способни да я поразят. По този начин остава фазата „Midcourse“ (средния курс), при която трябва да се извърши стрелбата по нея.
За съжаление, поразяването на МБР по време на фазата на средния курс означава, че прехващачът първо трябва да се издигне на височина поне 3100 мили (5000 км), за да достигне необходимата височина. След това трябва да открие МБР, някои от които могат да развият скорост до 23 Мах (17 647 мили в час – 28 400 км/ч). След като това бъде постигнато, прехващачът ще трябва по някакъв начин да различи легитимните бойни глави на целта, ракетата и нейните примамки, което превръща цялата перспектива в технически кошмар, който изисква още много подобрения и тестове, за да стане надежден.
