Русия отново изигра познатия „мирен танц“ в Истанбул и, както се очакваше, без никакъв реален пробив. Единствените конкретни резултати бяха нова сделка за размяна на пленници и споразумение за връщане на телата на хиляди загинали войници. Големият проблем? Русия продължава да отказва безусловно прекратяване на огъня – искане, което Украйна и нейните съюзници смятат за абсолютно необходимо, за да се спре кръвопролитието.
Москва „предлага“ обичайната кремълска схема: двудневно или тридневно примирие в „определени райони“ (без конкретни детайли), като в същото време настоява Украйна да изтегли войските си от окупираните територии, да признае незаконните анексии на Крим и още четири области, да се демилитаризира, да забрани членството си в НАТО и дори да приеме руския като официален език.
С други думи, това не е мир – това е искане Украйна да капитулира и да пренапише суверенитета си по условията на Москва, за да остане трайно в руската сфера на влияние. Путин открито заявява желанието си Русия да се разширява – това е негова идеология, пише платформата на ЕС EUvsDisinfo.
Вина и предизвикателство
От своя страна, Украйна остава непреклонна – мирът трябва да означава уважение към териториалната ѝ цялост, изтегляне на руските сили и гаранции за сигурност. Но Кремъл няма интерес от истински мир. Вместо това продължава дезинформационната си кампания, обвинявайки Киев в „терористични атаки“ срещу руски военни летища и твърдейки, че Западът въвлича Украйна в прокси война „до последния украинец“. Това е уморен кремълски наратив, предназначен да прикрие отговорността на Русия за войната и да прехвърли вината върху други.
Атаки по време на преговори
За капак, Русия продължи да извършва удари с дронове дори по време на предложените от нея самата периоди на „примирие“, включително петчасова атака над Киев по-рано тази седмица – ясен знак, че нейните „мирни предложения“ са пиар трик, а не искрен опит за спиране на конфликта. Твърдението на Путин, че иска преговори „без предварителни условия“, е напълно невярно – Кремъл многократно е поставял искания, които биха принудили Украйна да се предаде.
Западните съюзници на Украйна, често обвинявани от кремълската пропаганда в проваляне на мирните преговори, всъщност настояват за траен мир, който уважава независимостта и суверенитета на Украйна. Опитите да се обвинят лидери като Борис Джонсън в „осуетяване“ на преговорите са неверни и опровергани – още една част от руската стратегия да всява раздор и недоверие сред партньорите на Киев.
Димна завеса за агресия
В обобщение: така наречените мирни предложения на Русия не са нищо повече от димна завеса, която цели да легитимира незаконните ѝ териториални завоевания и да принуди Украйна да се подчини. Украйна не отказва мир – тя отказва да приеме поражение при условията на Русия. Докато Москва настоява за максималистки искания и продължава военната си агресия, истинският мир ще остане недостижим.
Затова следващия път, когато видите заглавия от прокремълски източници, че Русия иска мир, а Западът е виновен за продължаващата война – не се заблуждавайте. Това е просто още една дезинформационна тактика, целяща да пренапише истинската история на войната.
