Фактологията около всеки случай на незаконно строителство показва, че то нерядко се извършва със съдействието тъкмо на органите, от които се очаква да не го допускат или да го санкционират.
В центъра на София от началото на май 2010 г. се издига гигантски паметник на драстичното нарушаване на закона под благосклонния поглед на Дирекцията Национален строителен контрол (ДНСК) и поделението й РДНСК София-град. Нищо не е в състояние да накара строителния контрол да „съзре” очевадното беззаконие на изграждания 40-метров билдинг на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Бяла Черква“ срещу входа на Южния парк, ожалиха се пред „Торнадо” потърпевши съседи. Незаконността на строежа е видима и без специални познания в областта на строителството, веднага става ясно, че уродливата устройствена конфигурация превръща жилищата в съседната сграда в зандани без слънце и светлина, сочат те.
Дори българските, проядени от лобизъм закони не позволяват такова строителство. Нарушаването им в случая е очевидно, но също толкова е очевидно, че ДНСК и РДНСК София-град не желаят да забележат тази „подробност”. Въпреки че законът ги задължава да предприемат действия, а данъкоплатците изплащат заплатите им за тях, възмущават се потърпевшите.
Строежът на въпросния билдинг драстично нарушава специалния Закон за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) и неговата неразделна графична част – Общия устройствен план на София (ОУП), твърдят засегнатите обитатели на съседните две сгради. Опитите им обаче да потърсят защита от институциите, отговарящи за контрола върху строителството, потъват в бездна от нечуваемост.
От медиите, чиято помощ търсят, за да дадат гласност на случая, се отзовава само една – Нова телевизия. В сутрешния блок на 13 декември 2010 г. – денят, в който трябвало да започне обявената от регионалния министър акция по събаряне на незаконното строителство, е излъчен материал за строежа срещу Южния парк, обявен като разследване. Естествено потърсено е и обяснение от главния архитект на София Петър Диков. В националния ефир на телевизията той заявява: "Към действащия към времето на процедурата план зоната е била Смф (смесена многофункционална зона). Съгласно изискванията на ЗУЗСО и по мое настояване - и ние направихме цялостна ревизия на плана от 2006 г. и затова беше приет планът от 2009 г. И по плана от 2009 г.вече зоната е променена. Но всички тези случки - и процедурата, и строителните разрешения, са издадени преди да бъде приет плана от 2009 г. , декември месец. Затова всъщност е издадено това разрешение - то е издадено по плана от 2006 г.", обяснява П. Диков. Журналистите не проверяват истинноста на твърденията му, вероятно защото не допускат, че човек на такъв висок пост може да лъже толкова нагло милионната им аудитория, казват засегнатите. И „разследването” спира дотук. Според живеещите наблизо истината в цитирания от Диков „план от 2006 г.” е съвсем друга. И тя е, че към действащия „към момента на процедурата” ОУП на София от 2006 г. зоната не е била Смф, както твърди той, а е предназначена за жилищно комплексно застрояване - Жк. Разликата е че според ЗУЗСО в Смф се допуска неограничено във височината строителство, а Жк позволява максимална височина на сградите до 26 метра.
Въпреки това главният архитект подписва в нарушение на закона и ОУП заповед №РД-50-09-1716/27.12.2007г., с която еднолично изменя на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) на въпросния терен, като го „прави“ „Смф“. А две години по-късно, през септември 2009 г., въз основа на тази незаконна заповед издава и разрешението за строеж.
Съществуват само два влезли в сила ОУП на София, одобрени с решение на Министерския съвет. Първият е от края на 2006 г., действал до декември 2009 г., когато е одобрена промяната му, влязла в сила от началото на 2010 г. И според двата плана застрояваният терен е с градоустройствен статут Жк.
Оригиналите на двата плана се пазят в Министерството на регионалното развитие и в Направление „Архитектура и градоустройство”(НАГ) на Столичната община. В определените за целта дни всеки гражданин може да направи справка с предвижданията на приетия през 2006 г. и действал до декември 2009 г. план на София. На него ясно се вижда и е изписано, че територията, върху която се извършва строежът, е с предназначение Жк . Законният ОУП на София от 2006 г. обаче липсва на сайта на ръководената от Петър Диков НАГ. Вместо него са поставени някакви предложения за промяната му, които никога не са били официално одобрени.
Само справката със законния ОУП от 2006 г. е достатъчна, за да подтикне органите на строителния контрол да тръгнат към действията, които са задължени, но които отказват да предприемат, разказват хората от околните сгради. РДНСК София-град или се позовава на релевантен към случая текст от Закона да устройство на територията ( ЗУТ), който лишава съседите от правен интерес да я сезират, или – ако не могат да го приложат – отговарят, че чакат решението на съда за обжалваната като незаконна заповед на Диков за промяна на Подрбния устройствен план на парцела. Междувременно съдът излиза с определение, потвърдено и от ВАС, че обжалването на заповедта има суспендиращо действия спрямо започналото строителство, но РДНСК не желае да се съобрази с него. Както и със становището на Правния отдел на НАГ, че заради обжалването й в съда, „на основание чл. 166, ал. 1 от АПК е спряно действието на заповед №РД-50-09-1716/27.12.2007г. и същата не бива да се прилага“.
Инвеститор във фирмата ‒ бивш общински съветник
Какво държи очите на строителния контрол толкова широко затворени за този строеж въпреки закона? История има дебела папка в архива на Софийската община, разкриват жителите от квартала. Началото й било поставено от двама основни участници. Единият се казвал Пламен Илиев, дългогодишен председател на Стопанската комисия по времето на Стефан Софиянски и в първия мандат на Бойко Борисов. Другият, разбира се, бил главният архитект Петър Диков.
С няколко дирижирани от Илиев хода общинската собственост върху половината от застроявания в момента парцел преминава в ръцете на собственика на фирмата „Билд комерс“. Междувременно той се сдобил и реституирания частен дял в терена, след като Столичния общински съвет отказва да продаде на частните собственици общинския дял. По съмнителен от гледна точка на закона начин от двата дяла е съчленен нов единен урегулиран поземлен имот (УПИ) и остава да започне застрояването му. През пролетта на 2007 г. СОС одобрява предложен от Диков проект за устройствена промяна на новия УПИ - от зона Жк в смесена многофункционална зона Смф. Ключовата дума за последвалите събития е ПРОЕКТ, защото законно тази промяна никога не се е състояла. Доказват го и предишният, от 2006 г., и сега действащия от 2009 г. ОУП на София, в които мястото, където се строи – на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Бяла черква“, е неизменно Жк.
Т.е. одобреният от СОС проект на Диков за промяна в Смф си е останал завинаги ПРОЕКТ, който не може да служи за издаването на каквато и да е законна заповед. (Като куриоз: предложеното преместване на устройствена граница разсича на две съседна на строежа сграда, давайки на едната й половина статут Жк, а на другата – Смф).
Пламен Илиев
Изчаквайки да минат местните избори през 2007 г., главният архитект обаче издава незаконната по описаната по-горе причина заповед №РД-50-09-1716/27.12.2007г. за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) на въпросния УПИ, „удостоявайки” го със статут на Смф, разказват хората. Останалият извън общината пък Пламен Илиев се отдава на бурен бизнес с различните си фирми, една от които е „Тулекс“. Топлата бизнес връзка между висшия представителя на общинската администрация Петър Диков и шефа на ключовата Стопанска комисия в СОС Пламен Илиев се е очертала още през 2006 г., твърдят от квартала. Тогава собственикът на „Тулекс” и партньрът му Павлин Койнов правят първа копка на предхождания от яростни съдебни спорове комплекс „Аспен хаус” в местността Грамадето край Банско. Идейният проект е дело на „Проарх” на главния архитект Петър Диков.
Името на Пламен Илиев е неизменно свързвано с предложения за скандални замени на общинска собственост, които явно облагодетелстват негови бизнес партньори. В единият от случаите съдружника му от комплекса в Банско Павлин Койнов е трябвало да получи парцел на ул. „Борово”, но общинският съвет не одобрява предложението.
Съветници от БСП в СОС безуспешно искат отстраняването на Илиев от шефското място в Стопанката комисия заради многобройните скандали, в които е замесен. Те предупреждават, че под давлението на Илиев ръководената от него комисия дава общински имоти на фирми за строителство на луксозни апартаменти, в които по-късно Илиев ще се окаже съдружник.
Това е напълно вярно, поне що се отнася до фирмата „Билд комерс”, инвеститор в незаконния билдинг срещу Южния парк, съобщават източници на „Торнадо”. След незаконната заповед от 2007 г. за промяна на ПУП на терена, с известно и вероятно предизборно затишие, през септември 2009 г. главният архитект издава и разрешението за строеж. Изписаните върху него инвеститори са предвидими - фирмите „Билд комерс“ и „Тулекс“ на Пламен Илиев.
Три години по-рано, по повод приемането на ЗУЗСО, Петър Диков заявява в интервю за в. „Монитор”: „Всеки ще може да види какво става в неговия квартал, около него и в цяла София. Ще има ясни правила за инвеститори, за граждани, за общината. Гражданите ще знаят какво става, а няма да се чудят и да реагират, като дойдат строителните машини...Аз не съм противник на никоя инвестиция. Но ако се направи проектът така, че да не пречи, т.е. да се спазват нормите и да не се засенчват съседни сгради, нека да строят.“
Всяка произнесена от главния архитект буква е лъжа, възмущават се гражданите, които гражданите разбират какво става, когато на 1 май 2010 г. строителните машини идват на ъгъла на бул. „Витоша” и ул. „Бяла Черква”. Нормите са спазени, така, че едната от двете съседни на строежа жилищни сгради ще е напълно засенчена.
Диков си позволява да говори така, вероятно защото знае, че може да разчита на самоотвержено бранещите то институции на строителния контрол, ръководени от министъра на регионалното развитие, както и на бавното съдопроизводство, което ще осигури достатъчно време строежът да бъде издигнат на непозволените 40 метра височина, казват потърпевши от „затворения блок”. „За нас няма съмнение, че сме разигравани в полза на „инвеститорите”. Така те печелят време, разчитайки, че ако сградата бъде издигната, дори да е незаконна, няма да бъде съборена”, пишат в открито писмо до министър Плевнелиев живеещите в съседните на строежа две сгради – на бул. „Витоша” № 200 и на ул. „Димитър Манов” № 85.
А на конкретните им въпроси към министъра и до днес няма отговор. Ето ги и тях:
„ 1. След като подчинените ви контролни органи отказват дори проверка дали са спазени строителните норми, кой според вас трябва да го прави, при положение, че законът изрично посочва РДНСК като пряко отговорна за контрола върху незаконното строителство?
2. Вследствие на бездействието на РДНСК съдът възлага на вещи лица да изпълняват функциите на строителния контрол , за което жалбоподателите им плащат хонорар. Съзирате ли абсурда, г-н министър - че данъкоплатците плащат на вашите служители да не си вършат работата?
3. И ако е възможно, не отговаряйте, че такъв е законът. На каквито и издевателства да е подлаган, ЗУТ все така задължава и дава възможност на контролните институции да решават строителните казуси ПО СЪЩЕСТВО. А точно това в РДНСК София-град отказват да правят, като се крият зад бланкетната употреба на един избран текст от закона и не изпълняват разпоредбите му, свързани с конкретните им функции и задължения.
4.Тъй като оригиналите и на двата законни ОУП на София се пазят във вашето ведомство, обръщаме се към вас , г-н министър, с въпроса: – съответства ли строителството на 40-метрова сграда на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Бяла Черква“ на разпоредбите на специалния ЗУЗСО (който е с висшестоящо действие спрямо ЗУТ) във вариантите и на предишния, и на сега действащия ОУП на София? И ако не съответства, ще включите ли този строеж в акцията за премахване на незаконното строителство? Защото нали сам казахте – то не може да бъде узаконявано със задна дата?”
Въпросите чакат отговор...
