На 24 и 25 юни лидерите на страните членки на НАТО ще се съберат в Нидерландия за ежегодната среща на върха на Алианса. Сред основните точки в дневния ред са подкрепата за Украйна и обсъждането на новата цел за отбранителни разходи от 5% от БВП за всяка страна членка.
Срещата се провежда на фона на политически трансформации в редица държави – от смяна на правителства до разпадането на холандската коалиция по-рано този месец. Това ще бъде и първата среща под ръководството на новия генерален секретар на НАТО – Марк Рюте, сочи анализ на Университета Джорджтаун.
„Тази година срещата ще бъде коренно различна от миналогодишното честване на 75-годишнината във Вашингтон“, казва Сара Молър, преподавател и директор по международните отношения в програмата по сигурност в Джорджтаун. „Тя е по-кратка, по-малко амбициозна и целта е просто да премине тихо – без големи заглавия“.
Слаб фокус от страна на САЩ: 5% е единствената реална цел
Обикновено САЩ играят водеща роля в изготвянето на дневния ред, с добре координирани междуправителствени процеси. Този път това не се е случило. Според Молър администрацията не е обърнала особено внимание на подготовката, което е позволило на други съюзници да се опитат да повлияят на дневния ред – особено по темата за Украйна.
Въпреки това, Вашингтон все още държи правото на вето, което ограничава колко далеч могат да стигнат съюзниците. За САЩ реалната цел на срещата е една: постигане на съгласие за 5% разходи за отбрана. Няма да има големи обявления за Украйна. Президентът остава фокусиран върху идеята за дипломатически край на войната, чрез подтикване на Москва и Киев към преговори.
Стратегията спрямо Русия, обещана на срещата във Вашингтон през 2023 г., е временно оставена на заден план.
Какви са шансовете за приемане на целта от 5%?
Когато президентът Тръмп предложи тази цел през януари 2025 г., Молър е била скептична. Много страни още не са достигнали и настоящия праг от 2%. Но само шест месеца по-късно става ясно, че президентът няма да се яви в Хага без договорена 5% цел.
Марк Рюте провежда интензивна дипломация, за да осигури подкрепа от столиците на съюзниците. Единственият реален въпрос остава срокът – дали целта ще се прилага до 2032 г. или ще бъде изтеглена за 2030 г., както настояват балтийските държави. Екипът на Тръмп настоява за по-бързо изпълнение.
Какво ще се брои за „отбрана“?
Основният спор е какво точно се включва в тези 5%. Предполага се, че 3,5% ще бъдат насочени към „твърди“ военни разходи (войска, техника), а останалите 1,5% – към по-мека сигурност: инфраструктура, киберсигурност, гражданска защита и вероятно – помощ за Украйна. Много страни предпочитат неяснота, за да се „вписват на хартия“ в целта.
Къде са страните членки по отношение на отбранителните разходи?
До миналата година 23 от 32 страни в НАТО изпълняват целта от 2% от БВП. Преди срещата се очаква леко увеличение на броя.
Но тези данни отразяват само „входа“ (колко се харчи), а не „изхода“ (какво реално получава армията). Затова истинската оценка на НАТО се базира на класифицираните цели за способности, а не просто на числа.
Приоритетите на Марк Рюте като генерален секретар
Новият генерален секретар се стреми да премине през срещата без скандали. Изборът му беше възприет като „сигурен“, особено в случай на изненада на изборите в САЩ през ноември. Рюте има опит в комуникацията с Тръмп – виждан е като „шепотът на Тръмп“.
Някои съюзници обаче са недоволни от прекаленото му подчинение на Вашингтон, и искат той да защитава интересите на цялата организация, дори когато те се разминават с тези на САЩ.
Как ще се отрази холандската политическа криза?
Формално – няма да има ефект. Протоколът ще бъде спазен, церемонията ще премине гладко. Но това подчертава по-дълбок проблем в НАТО: вътрешна политическа нестабилност в редица държави – от възхода на крайната десница до колабиращи коалиции. Това е нарастващ стратегически риск за единството на Алианса.
Ключови играчи извън САЩ
ЕС – ще се наблюдава доколко силно ще е присъствието на лидери като Урсула фон дер Лайен и Кая Калас. Сегашният момент е шанс за рестарт на отношенията НАТО–ЕС, които при Столтенберг бяха по-сложни.
Отбранителната индустрия – след инициативата от Вашингтон през 2023 г., фокусът пада върху производствения капацитет. Пари вече има, поръчките се изпълняват – сега е време за реални доставки.
Партньори от Индо-Тихоокеанския регион (AP4) – Япония и Нова Зеландия вече потвърдиха присъствие. Въпросът е дали и Австралия и Южна Корея ще изпратят лидери. Това ще бъде сигнал дали връзката НАТО–Азия ще продължи да се задълбочава при новото ръководство.
Украйна: Разделени позиции и натиск към Европа
Има широк спектър от позиции в Алианса:
- Балтийските държави настояват за членство на Украйна (знаейки, че не е реалистично в момента).
- Унгария и Словакия се противопоставят на включване на Украйна в НАТО и на централна роля на Алианса в координацията на военна помощ.
- Останалите се колебаят между ангажираност и предпазливост заради риска от директен сблъсък с Русия и ресурсните ограничения.
- Администрацията на Тръмп няма интерес как ще бъде организирана помощта. Единственото послание е: „Не очаквайте САЩ да платят сметката.“
- Европа вече носи по-голяма част от тежестта, но според Вашингтон – това не е достатъчно.
Затова въпросът се свежда до: Колко още може да направи Европа, докато е под икономически натиск и нужда да финансира собствената си отбрана.
Извън Украйна: Китай, космос и... изтегляне на САЩ?
Очаква се да се споменат теми като Китай, нови технологии и космос, но истинският въпрос е кога и в какъв мащаб ще се изтеглят американски сили от Европа?
Официално администрацията заявява „ангажимент към Европа“, но се знае, че съкращения на американското присъствие са на път – може би още това лято. Всички ще следят дискретните сигнали за това какво точно ще бъде изтеглено от европейския театър на операции.
