Газопроводът „Турски поток“ ще продължи да функционира, въпреки че първоначално беше включен в черния списък на Европейската комисия като рисков канал за внос на руски газ. Премиерът Росен Желязков каза, че съоръжението няма да бъде засегнато от подготвяния европейски регламент за пълно прекратяване на доставките на руски природен газ до 2027 г., след като от Европейската комисия официално съобщиха, че „Турски поток“ е изваден от списъка с ограничени входни точки.
В публикуваното на 17 юни 2025 г. предложение за регламент на Европейската комисия, част от голяма инициатива за прекратяване на енергийната зависимост от Русия, газопроводът „Турски поток“ (в участъка „Странджа 2“ – „Малкочлар“) беше включен в списъка с 16 входни точки, през които газът автоматично се счита за руски – освен ако не се докаже друго.
Тази класификация застрашаваше правната и търговска сигурност на транзита през България и предизвика политическо напрежение.
Вчера обаче стана ясно, че „Турски поток“ е изваден от списъка. Това потвърди говорителката на ЕК Ана-Кайса Итконен, цитирана от БНР:
„Законът за митниците, който е в основата на предложението, не се отнася за трети страни. Не е забранено да се доставят стоки до тях. В този смисъл българските митници не могат да спрат газа по „Турски поток“ към Сърбия.“
България сама финансира „руския“ газопровод
България построи за своя сметка т.нар. „Балкански поток“ – разклонение на „Турски поток“ – който реално обслужва руския транзит към Сърбия и Унгария, след като Москва заобиколи Украйна.
Проектът струваше на българските данъкоплатци 2 540 661 575,67 лв. без ДДС, като за целта бе изтеглен заем от 535,5 млн. евро от 10 търговски банки. В същото време приходите от ползването на тръбата бяха минимални: едва 215 085 лв. за 2021 г. и 382 282 лв. за 2022 г., според официален отговор на служебния енергиен министър Андрей Живков през юли 2021 г. в 46-ото Народно събрание.
Изваждането на „Турски поток“ от черния списък на ЕК спасява неговото краткосрочно функциониране, но не отменя дългосрочните съмнения около проекта. Той остава символ на едностранна българска инвестиция в услуга на руските интереси, с оскъдна възвращаемост и висока политическа цена.
