След близо седем часа дебати Народното събрание прие закона за личния фалит – ключово условие за получаването на следващия транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Новият закон въвежда процедура, чрез която граждани, които повече от 12 месеца не могат да покриват задължения на стойност над 10 минимални работни заплати (към момента около 10 770 лева), ще имат възможност да потърсят закрила чрез производство по обявяване на несъстоятелност в районните съдилища. Процесът предвижда три основни сценария: одобряване на разсрочен погасителен план, продажба на имущество за удовлетворяване на кредиторите или спиране на производството с последващо изчистване на дълговете след 5 години.
Законът съдържа дефиниции за „добросъвестен“ и „недобросъвестен“ длъжник, като последният няма да може да се възползва от предимствата на личния фалит, ако е нарушил определени условия – например злоупотреби, укриване на имущество или доходи, или умишлено затрудняване на процеса.
Правосъдният министър Георги Георгиев подчерта, че законът не представлява кредитна амнистия, а дава втора възможност на гражданите да започнат на чисто, след като преминат през задължителна процедура.
Въпреки подкрепата, бизнес организации и някои икономисти изразиха опасения, че новият закон може да стимулира злоупотреби и безотговорно поведение при поемането на задължения. Според критиците, съществува риск хора с възможности да укриват доходи или имущество да се възползват от процедурата, за да се отърват от дълговете си, докато добросъвестните кредитори остават без компенсация.
Законът за личния фалит е важна стъпка към усъвършенстване на финансовата система и хармонизиране с европейските стандарти. Успехът му обаче зависи от ефективното прилагане и сътрудничество между съдебните органи и кредиторите, за да се избегнат потенциални рискове за банките и бизнеса.
ФрогНюз
