Лесно би било да се подиграваме на Доналд Тръмп, че отново отстъпи. Все пак президентът току-що реши… да не решава дали САЩ ще се присъединят към израелското нападение срещу Иран – поне за още две седмици.
Но това не е непременно признак на слабост, когато върховният главнокомандващ решава да отдели време по въпрос, свързан с живот и смърт, пише CNN.
„Всички бихме искали дипломатическо решение. А дипломацията с твърд срок понякога е много ефективна“, каза Брет Макгърк, бивш високопоставен служител в Белия дом и Държавния департамент.
„Ако това е твърд срок и до края на тези две седмици или постигаме дипломатическо решение… или президентът е готов да използва сила… това може да бъде много ефективна комбинация“.
Но миналите прояви на непредсказуемост от страна на Тръмп поставят под въпрос дали той ще използва възможността, която си е създал.
И в двата си президентски мандата Тръмп често си е поставял двуседмични срокове за действие по сложни въпроси – включително инфраструктура, търговски сделки и санкции срещу Русия – и след това не е предприемал нищо. Това съвпада с характерната му житейска стратегия да отлага разрешаването на кризи – независимо дали става дума за лични финансови проблеми, юридически заплахи или тежки решения, които се струпват върху бюрото в Овалния кабинет.
До четвъртък всички сигнали от Белия дом сочеха, че Тръмп се готви да нареди бомбардировки над иранския подземен ядрен обект във Фордо – въпреки риска САЩ да бъдат въвлечени в нова война в Близкия изток.
Но след преглед на вариантите за удар, той се отказа – поне засега.
Критиците на Тръмп бързо изпълниха социалните мрежи с нови коментари за синдрома „TACO“ („Trump Always Chickens Out“ – Тръмп винаги отстъпва). Но този път, изглежда, той действа в реалния свят, а не в онлайн пространството. Никой не знае какво би се случило, ако САЩ ударят Иран. Животът на американски военни би бил поставен на карта. Геополитическият трус може да предизвика регионална война, граждански конфликт в Иран или вълна от отмъщения от страна на Техеран.
Тръмп не е единственият президент, който се колебае дали да започне нова военна операция в Близкия изток – призракът на войната в Ирак все още преследва американската политика.
Често се правят сравнения с решението на бившия президент Барак Обама да не удари Сирия през 2013 г., за да наложи „червена линия“ срещу употребата на химически оръжия – решение, което днес мнозина анализатори смятат за грешка. Обама се отказа, защото не беше сигурен какво ще последва след военната интервенция.
Понякога решението на един президент да не започне война – въпреки натиска от различни посоки – може да бъде толкова смело, колкото и решението да заповяда атака.
Какво може да направи Тръмп през следващите две седмици?
Тръмп се сблъсква с най-сериозната дилема за националната сигурност в който и да е от своите мандати. Той обеща, че Иран никога няма да получи ядрена бомба – държава, която открито е заплашвала да заличи Израел и нарича САЩ „Големия сатана“. Затова, независимо от паузата, възможността за военна сила остава реална.
Това не е решение като никое друго, с което се е сблъсквал като президент.
Да започнеш търговска война във вторник и да я прекратиш в сряда е едно. Но ако Тръмп изпрати американски бомбардировачи B-2 с бомби за пробив на бункери към Фордо, връщане назад няма да има.
Забавянето му дава време. Въпросът е дали ще го използва.
За начало, Тръмп си върна контрола върху времевата рамка за действие на САЩ. По-рано тази седмица изглеждаше, че Израел го тласка към участие с ускорения ритъм на собствената си офанзива срещу Иран.
Стратегическата реалност е, че Израел започна конфликт, който не може да приключи сам. Само САЩ имат капацитета да поразят обекта във Фордо, защитен дълбоко в планината.
Президентът оправда паузата с нуждата да даде шанс на дипломацията.
„Поради вероятността за предстоящи преговори с Иран, ще взема решение дали да действаме или не в рамките на следващите две седмици“, се казва в изявление, прочетено от говорителката на Белия дом Каролин Левит.
Досегашната дипломатическа активност на Тръмп с Иран не е била особено успешна, така че пробив изглежда малко вероятен.
Но евентуални нови разговори между специалния му пратеник Стив Уиткоф и ирански представители може да покажат дали шестдневната израелска офанзива е променила позициите на Техеран. Биха ли били готови иранските лидери да се откажат от ядрената си програма в замяна на гаранции за оцеляване на режима?
Какво може да научи Тръмп от Джон Ф. Кенеди?
Може би е време Тръмп да смекчи безкомпромисния си подход към преговорите. Има какво да научи от един свой славен предшественик.
В реч в Американския университет, произнесена пет месеца преди убийството му, президентът Джон Кенеди споделя уроци от Карибската криза през 1962 г.:
„Най-важното е, че ядрените сили трябва да избягват онези конфронтации, при които противникът има избор само между унизително отстъпление и ядрена война“, каза Кенеди.
Ситуацията с Иран не е напълно аналогична – Техеран все още не разполага с ядрено оръжие. Но принципът е същият: За да има шанс дипломацията, Тръмп ще трябва да даде на Иран възможност за изход, който да спаси репутацията му.
До момента той прави обратното – настоява за „БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ“ в социалните мрежи. За един режим, изграден върху съпротива срещу западна хегемония, това е немислимо условие.
Има ли изход за Иран?
Карим Саджадпур, старши изследовател в „Карнеги“ за международен мир, изтъква, че има три основни фактора, които исторически са довеждали до отстъпки от страна на Иран:
- Възприеман екзистенциален икономически натиск,
- Реална военна заплаха,
- Дипломатическа изолация.
Но той добавя и четвърти ключов елемент:
„Необходим е дипломатически изход, който да запази достойнството на режима“.
„Предложеното им беше безусловна капитулация. А повечето диктатори не са склонни да приемат такова предложение“, казва Саджадпур.
„Трябва сериозно да помислим как да опаковаме това по различен начин – така че да им дадем „стълба, по която да слязат“.
Колебанията на Тръмп може да са провокирали Израел
Следващите ходове на Иран зависят и от възприятието за истинските намерения на Тръмп. Неговите многобройни отстъпления – по търговската война, нежеланието да натисне Русия за Украйна – поставят под съмнение неговата решителност.
Това може да е подтикнало премиера на Израел Бенямин Нетаняху да действа сега – убеден, че това е стратегически прозорец, който няма да остане отворен дълго.
Но ако иранските лидери преценят, че Тръмп е „хартиен тигър“, може да решат да го предизвикат, което би било рискована грешка. Американската история е пълна с примери на президенти, които са били тласнати да използват сила, за да защитят личния си авторитет – с трагични последици.
Какво ще направи Израел?
Почивката, обявена от Тръмп, оставя въпроси и пред Израел. Правителството на Нетаняху ясно показва, включително чрез изяви на бивши висши израелски представители по американските телевизии, че иска САЩ да се включат във войната.
Възможен сценарий е Израел да използва тези две седмици, за да разгледа варианти за самостоятелно неутрализиране на обекти като Фордо – включително чрез дръзки командоски акции, макар те да са изключително рисковани и със съмнителни шансове за успех.
„Предизвикателството за Израел е: ако САЩ дадат шанс на преговорите, ще изчакат ли израелците?“, казва Сет Джоунс, бивш съветник на генералното командване на американските специални сили в Афганистан.
„Не е изключено да решат, че трябва да действат самостоятелно“.
Вътрешнополитическият натиск върху Тръмп
Пауза от две седмици може да даде на Тръмп време за още две неща:
- Да подготви обществеността в страната за евентуален непопулярен удар,
- Да разположи американските сили, включително за евентуален отговор от Иран.
Перспективата САЩ да нанесат удари предизвика вълна от тревога в средите на политическата му база, тъй като обещанието да не въвлича страната в нови близкоизточни войни е ключов елемент от имиджа му.
Сред най-гласовитите противници на евентуална военна ескалация е Стив Банън – бивш стратег на Тръмп, сега популярен в YouTube. Той се е срещнал с президента на обяд в четвъртък. Консерваторът Тъкър Карлсън също критикува десни медийни фигури, които настояват за война с Иран.
Но опасността от „МAGA-бунт“ може да е преувеличена. Самият Банън намекна, че ако се стигне дотам, той все пак ще застане зад Тръмп. Президентът има дълбока връзка с привържениците си – той ги създаде, те не създадоха него, и вероятно има достатъчно влияние, за да ги поведе в нова посока.
„Доверете се на президента Тръмп. Президент Тръмп има невероятен инстинкт и в първия си мандат запази Америка и света в безопасност“, заяви говорителката Левит в директно послание към симпатизантите му в четвъртък.
Но това няма да убеди милиони американци
След пет месеца на управление, които разделиха дълбоко нацията – сякаш умишлено – Тръмп ще има много по-трудна задача да спечели доверието на американското общество като цяло, независимо от решението, което предстои да вземе.
