Докато Доналд Тръмп заплашва с военен удар по Иран, а напрежението в Близкия изток ескалира с всяка изминала минута, европейските лидери се опитват да му изградят дипломатическа „аварийна пътека“ за отстъпление. Израел настоява за твърда реакция, но Брюксел търси начин да спре инерцията към война – или поне да я забави.
В петък в Женева се очаква извънредна среща между представители на Иран и външните министри на Германия, Франция и Великобритания, заедно с висш дипломат от ЕС. Целта: спешен опит за връщане към диалог и избягване на пряка конфронтация между Вашингтон и Техеран.
В четвъртък Белият дом даде минимална надежда, обявявайки, че Тръмп ще вземе решение „в рамките на две седмици“, тъй като вижда „значителен шанс за преговори“. Това удължаване на времевия прозорец отвори възможност за нов дипломатически натиск – и вдъхна тежест на женевските разговори.
Министрите на Германия и Франция ще се включат в срещата, а британският външен министър Дейвид Лами ще пристигне директно от Вашингтон, където проведе консултации с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Иран ще бъде представляван от външния министър Абас Арагчи.
Но въпросът остава: има ли Европа реален лост в тази ситуация?
Кризата около Иран показва колко рязко е отслабнало геополитическото влияние на Европа през последното десетилетие. През 2015 г. именно т.нар. Е3 (Германия, Франция и Великобритания) изиграха ключова роля в сключването на ядреното споразумение с Иран (JCPOA). Но след излизането на САЩ от договора през 2018 г. по решение на Тръмп, ЕС загуби тежестта си в диалога с Техеран.
След атаките на Хамас на 7 октомври 2023 г. европейските държави също така не успяха да влияят на политиката на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Сега надеждите са, че Европа може да предложи на Тръмп „изходна рампа“ – политически приемлив начин да се откаже от военна ескалация, без да изглежда слаб.
Задкулисна дипломация и крехки надежди
„Има нещо, което все още възпира Тръмп“, казва европейски дипломат. „Президентът заплашва с удари, но още не действа – тук има прозорец от възможности.“
Бившият ръководител на MI6 сър Джон Сауърс коментира, че Тръмп е предпочитал Израел да не въвлича САЩ директно във война с Иран. „Нетаняху обаче игнорира призива за изчакване и сега САЩ са принудени да довършат започнатото“, казва Сауърс.
Докато ЕС търси формула, която да убеди Иран да се върне към мирни ядрени дейности, крайната цел на европейците е една – да дадат на Тръмп повод да не натисне спусъка. Или поне – не още.
Между диалог и дезинформация
Френският външен министър Жан-Ноел Баро посочи, че Техеран е изразил „относителна готовност“ за преговори, включително със САЩ – при условие на прекратяване на огъня. В същото време Израел очаква от Европа твърдо послание към Иран: спиране на ядрената програма, балистичните ракети и финансирането на прокси групи.
Британският министър Лами от своя страна балансира между желанието да остане близо до Вашингтон и стремежа да избегне по-широка война.
Финален шанс за дипломация?
Дали женевските разговори ще доведат до пробив, остава неясно. Но е налице парадокс: Европа, отслабена от самия Тръмп през годините, сега може да се окаже ключова в това да му предостави приемлив път назад.
Ако това стане, не е изключено именно ЕС – а не САЩ – да спаси световния мир. Поне засега.
