След няколко последователни години на политически избори, излиза, че сме направили своя избор да вървим напред без култура зад гърба си. Отново липсват ясно зададени параметри и стратегии за развитие в сектора, като новините за това кой и как управлява са хаотични и непълни, а текущите програми, по които може да се кандидатства, се бавят значително. Работата в културния сектор не е нито сезонна, нито се случва „на парче“ – обикновено зад създаването на даден културен продукт стоят месеци, понякога и години труд.
Системен проблем с финансирането и визията
Недостатъчното финансиране – било то от публичния или частния сектор – е системен проблем, който рефлектира както върху ниските възнаграждения, така и върху конкурентоспособността на това, което се създава от страна на заетите лица в сектора.
Но не винаги въпросът опира само до финансиране – често липсва цялостна визия и дългосрочна стратегия за развитието на българската култура на най-високо ниво.
Показателен индекс: достъпът до култура е нисък
Тази година отново беше публикувано притеснително проучване на „Фабрика за идеи“, Обсерватория по икономика на културата, Асоциация за развитие на София, Гьоте-институт България и Българската музикална асоциация, изследващо Индекса за „Достъп до култура“.
Данните са меко казано тревожни:
- 63,1% от запитаните български граждани не са участвали в културни дейности;
- 75% не са посетили нито веднъж библиотека;
- 63% не са били на театър;
- 56,1% не са били на кино;
- 82,7% не са били на концерт;
- 43,6% не са прочели нито една книга през изминалата година.
Тези цифри онагледяват липсата на национална стратегия и политическа воля за поемане на конкретни ангажименти в сферата на културата.
Информационна неграмотност и културен отказ
В събитията около евентуалния ни прием в еврозоната се оказа, че много хора нямат капацитет да подлагат информацията на анализ, оценка и проверка – което предполага склонност към дезинформация и дори откровена манипулация.
Най-голямото ни национално безсилие пролича в отказа да бъдем домакин на срещата на UNESCO, за която все пак ще платим, за да се случи в Париж. Такова културно харакири е трудно обяснимо. Въпреки множеството отворени писма от редица браншови организации и отделни дейци, в отговор – ни вопъл, ни стон.
Протестът на културните работници: тих и невидим
Налице са безпрецедентни стачни действия и бойкот от цели състави – например Симфоничният оркестър на БНР, където основната музикантска заплата е 1 260 лева.
Без да омаловажавам труда на никого, бих искала да попитам: колко години учи човек, за да стане музикант, и колко – за шофьор? Ако оркестърът спре да свири – метафорично и „корабът“ ще потъне безмълвно. Но музикантите не блокират кръстовища – техният протест остава за повечето граждани „мълчалив“.
Защо културата не е лукс, а обществена нужда
Защо изобщо е важно да се инвестира в култура? Като за начало, нека дефинираме какво е „културен продукт“ и какво значение има той за едно общество.
Културният продукт в една пазарна икономика генерира ползи не само за тези, които го консумират, но и за цялото общество – чрез изграждането на имидж, привличането на туристи, дългосрочното образование на общности и т.н.
Той надхвърля пазарната логика – неговото съществуване носи елемент на обществено благо. Той е неконкурентен – удоволствието от него не намалява с разпространението му. Основният икономически проблем е, че трудно може да се таксува всеки, който се възползва от него, а пазарният механизъм често ограничава достъпа до тези, които могат да си го позволят.
Инвестицията в култура – гаранция за устойчивост
Инвестирането в култура носи икономически, социални и културни ползи – от опазване на културното наследство до подобряване на гражданската ангажираност. Изследвания доказват, че културните преживявания подобряват благосъстоянието и качеството на живот.
Съществуват изкуства, които не могат да оцелеят на чисто пазарен принцип – като опера, балет, народна музика. Затова субсидирането на творци, особено в ранните и експериментални фази на кариерите им, е жизнено важно.
Културата като инструмент за демокрация и равенство
Изграждането на културни политики е жизнеутвърждаващо за насърчаването на критичното мислене и демократичния диалог. Публичният достъп до култура създава активни граждани, информирано общество и отговаря на дългосрочни социални цели.
Липсата на такъв достъп води до неравенства, икономически загуби и проблеми с психичното здраве. Затова културата не е лукс, а обществена необходимост – без нея ще ставаме не просто по-бедни културно, а бедни във всяко едно отношение.
Теодора Коцева
