Хизбула отдавна се смята за първата линия на отбрана на Иран в случай на война с Израел. Но откакто Израел започна масираната си атака срещу Иран, предизвиквайки настоящата война между двете държави, ливанската военизирана групировка стои встрани — дори след като САЩ се включиха в конфликта с удари по ирански ядрени обекти в неделя.
Мрежа от силни, подкрепяни от Иран милиции в Ирак също до голяма степен запазва мълчание, пише Асошиейтед прес.
Вътрешнополитически съображения, както и сериозни загуби, понесени през близо две години на регионални конфликти и сътресения, изглежда са накарали тези съюзници на Иран да заемат по-пасивна позиция в настоящата ескалация.
„Въпреки всички фактори, които ги възпират, има и непредвидими елементи“, казва Тамер Бадауи, изследовател в Центъра за приложни изследвания в партньорство с Ориента, базиран в Германия.
Това е особено вярно, след като САЩ нанесоха удари по три ядрени обекта в Иран.
„Оста на съпротивата“
Хизбула е създадена с подкрепата на Иран в началото на 80-те години като партизанска сила срещу израелската окупация на Южен Ливан.
С течение на десетилетията групировката се превърна в мощна регионална сила и основна част от т.нар. „Оста на съпротивата“, включваща още иракски шиитски милиции, йеменските хути и палестинската групировка Хамас.
В миналото се смяташе, че Хизбула разполага със 150 000 ракети и бойна сила от над 100 000 души.
След атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и израелската офанзива в Газа, Хизбула започна да изстрелва ракети през границата. Това доведе до израелски въздушни удари и артилерийски обстрел, които прераснаха във война през септември. Израел нанесе сериозни щети на Хизбула, уби лидерът ѝ Хасан Насрала и други високопоставени фигури, и унищожи голяма част от арсенала ѝ. Конфликтът беше спрян чрез примирие, договорено от САЩ през ноември.
Неясна позиция
Хизбула осъди атаките на Израел и САЩ. Няколко дни преди американския удар, лидерът на организацията Наим Касем заяви, че групата „ще действа, както сметне за уместно“ срещу „бруталната израелско-американска агресия“.
След ударите на САЩ, Хизбула призова „арабските и ислямски държави, както и свободните народи по света“ да застанат зад Иран, но не посочи, че ще се включи в отмъщението.
Ливански правителствени представители също натискат Хизбула да не се намесва, като подчертават, че Ливан не може да понесе още една разрушителна война. Американският пратеник Том Барак, който наскоро посети Бейрут, заяви, че участието на Хизбула „ще бъде много лошо решение“.
Иракските милиции и хутите също пазят дистанция
Иракската милиция „Катаиб Хизбула“ — отделна от ливанската Хизбула — бе заявила, че ще атакува американски бази, ако САЩ се включат. Но и тя запази мълчание след ударите в неделя.
Йеменските хути миналия месец постигнаха споразумение с Вашингтон да спрат атаките срещу американски кораби в Червено море в замяна на прекратяване на американските удари по Йемен. След ударите по Иран обаче те предупредиха, че могат да възобновят действията си.
В свое изявление в неделя хутите определиха атаката като „сериозна ескалация и пряка заплаха за регионалната и международна сигурност“, но не извършиха нападения.
Причини за пасивност
Хизбула беше отслабена от войната през 2024 г., а с падането на сирийския президент Башар Асад през декември загуби основен канал за доставки на оръжие от Иран.
„Хизбула е стратегически отслабена и откъсната от логистичните вериги в Сирия“, казва Андреас Криг, военен анализатор от Кингс Колидж, Лондон.
Въпреки това, ливанският анализатор Касем Касир, близък до Хизбула, смята, че участието ѝ не бива да се изключва:
„Битката е още в началото. Дори Иран все още не е ударил американски бази, а само Израел“, казва той.
Той допълва, че нито хутите, нито иракските милиции разполагат със стратегическа мощ за дълбоки удари по Израел, каквато някога имаше Хизбула.
Ренад Мансур от британския мозъчен тръст Chatham House посочва, че иракските милиции се възползват от връзките си с държавата и нямат интерес да въвличат страната в конфликт:
„Те се облагодетелстват политически и икономически. А и виждат какво се случи с Иран и Хизбула и се опасяват, че може да станат следващата мишена.“
Тамер Бадауи заключава, че засега въоръжените групи може би се прикриват, защото „Иран иска да ги запази непокътнати и действащи“.
„Но ако Иран понесе непоносими загуби или ако Върховният лидер Али Хаменей бъде убит, това може да отключи участието им“, казва той.
