Съюзниците в НАТО постигнаха споразумение за въвеждане на нова цел за отбранителни разходи в размер на 5% от брутния вътрешен продукт (БВП), като Испания ще получи изключение от това изискване, пише Politico, позовавайки се на двама представители на алианса.
Искането за по-висока цел бе първоначално повдигнато от президента на САЩ Доналд Тръмп и ще бъде официално потвърдено от лидерите на НАТО по време на срещата им в Хага в сряда.
Испания иска отстъпка
Испанският премиер Педро Санчес внесе неочаквано усложнение в четвъртък, когато поиска страната му да бъде освободена от новата цел – рязко увеличение спрямо досегашната цел от 2% от БВП, която Испания така или иначе трудно покрива.
За да бъде привлечен Мадрид към консенсуса, езикът в документа, който лидерите ще одобрят в сряда, е променен от „ние се ангажираме“ на „съюзниците се ангажират“ да отделят 5% от БВП за отбрана, каза представител на НАТО. Това ще позволи на Испания повече гъвкавост, стига страната да изпълнява актуализираните цели за способности, приети от министрите на отбраната на 5 юни.
Санчес: Успех за Испания
В изявление в неделя Санчес определи резултата като „успех“, който ще позволи на Испания „да изпълни ангажиментите си към алианса и да запази неговото единство, без да увеличава разходите за отбрана до 5% от БВП“.
„Всяка страна членка на НАТО има правото и задължението да избере дали да поеме тези жертви, а ние като суверенна държава избираме да не го правим“, каза той.
Той добави, че Испания ще отдели 2,1% от БВП за отбрана „за да осигури и поддържа всички необходими кадри, оборудване и инфраструктура, изисквани от алианса, за да се противопоставим на заплахите със собствените ни възможности“.
НАТО потвърждава гъвкавостта
Тази позиция беше потвърдена и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте в писмо до Санчес: „С настоящото потвърждавам, че споразумението на предстоящата среща на върха ще даде на Испания гъвкавост да определи своя собствен суверенен път за постигане на целите за способности и необходимите годишни ресурси като дял от БВП, както и да представи свои собствени годишни планове“.
Алиансът ще преразгледа траекторията на разходите през 2029 г.
Разделение и компромис
По време на срещата, страните ще се ангажират да харчат 3,5% от БВП за „твърда отбрана“ (като оръжия и войски) и още 1,5% за свързани с отбраната инвестиции като киберсигурност и военна мобилност.
Тръмп е заявил, че новата цел от 5% няма да се прилага за САЩ.
Страните от НАТО трябва да достигнат тази цел до 2035 г., съобщи представител на алианса. Това е победа за държави като Италия и Великобритания, които се опасяваха, че по-бързо увеличение на разходите ще разклати публичните им финанси. Държави, по-близо до Русия, настояваха за краен срок до 2030 г., а Рюте бе предложил 2032 г.
НАТО трябва да приема решенията за разходи с консенсус, което дава право на вето на всяка от 32-те държави членки. Санчес подчерта, че Испания не е подкопала единството на алианса, но определи увеличението на разходите като „непропорционално и ненужно“, тъй като може да застраши социалните разходи в страната.
Politico и германското издание WELT са разговаряли с над десет настоящи и бивши европейски и американски политици, военни и анализатори относно бъдещето на НАТО и сигурността в Европа при отслабена роля на Америка.
Въпреки че всички подчертават, че САЩ едва ли ще се оттеглят напълно от НАТО, има широка договореност, че алиансът ще трябва да се промени — и това ще изисква други държави да поемат повече отговорност и лидерство.
В същото време, съюзниците ще се движат на пръсти около Тръмп в Хага, за да си тръгне доволен.
„Вместо да се надяваме, че САЩ ще останат в Европа и ще потвърдят ангажимента си към колективната отбрана — което може и да стане — трябва да мислим как ще функционираме, ако по една или друга причина САЩ ги няма или присъстват по различен начин от очакваното“, предупреди бившият външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.
