Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом извади наяве една тревожна реалност: Съединените щати могат буквално да изключат Европа от интернет. И Брюксел няма лостове да реагира.
Тази опасност не е плод на теория на конспирацията, а следствие от дългогодишна и удобна зависимост – Европа изгради своята цифрова инфраструктура върху основите, положени от американски облачни гиганти. Amazon, Microsoft и Google контролират над две трети от облачния пазар в региона. Това означава, че ключови услуги – от държавна администрация до стрийминг платформи – зависят от сървъри и технологии, подвластни на решенията на Белия дом.
Цифрова хегемония с геополитически заряд
„Тръмп наистина мрази Европа. Смята, че ЕС съществува, за да прецака Америка“, коментира Зак Майърс от брюкселския мозъчен тръст CERRE. Според него заплахата от едностранно изключване на услуги вече не изглежда като научна фантастика.
Примери не липсват: след санкции на САЩ срещу главния прокурор на Международния наказателен съд – заради заповед за арест на израелския премиер – достъпът до служебния му имейл в Microsoft беше прекъснат. Това поставя въпроса: ако Вашингтон може да блокира съд, какво следва?
Когато интернетът не е твой
„Кранът може да бъде спрян“, предупреди директорът на френския OVHcloud. А този „кран“ захранва с данни цели държавни системи. Политиците вече започват да говорят открито: „Не можем повече да приемаме, че партньорството със САЩ е безусловно“, заяви германският евродепутат Матиас Еке.
Във времена, когато една изпълнителна заповед от Белия дом може да преобърне международни отношения за часове, опасността от „дигитална изненада“ изглежда все по-реална. Дори Microsoft и Amazon вече говорят публично за планове за непрекъсваемост, в случай на политическа интервенция.
Илюзията за контрол
Американските компании са длъжни да спазват американски закони. Ако Вашингтон нареди – услугите ще бъдат спрени. Никой договор, колкото и „обвързващ“ да е, не може да надвие закона. Именно това кара политици и експерти да говорят за „системна уязвимост“, замаскирана под комфорта на технологично удобство.
„Вече не можем да вярваме в сигурността на операционни системи, контролирани от САЩ“, пише финландската евродепутатка Аура Сала, бивш главен лобист на Meta в Брюксел.
Проектът „Европа без кабел от Америка“
Изходът? Европейска облачна инфраструктура. Звучи просто, но цената е висока: поне 300 милиарда евро. Толкова струва планът EuroStack – проект, подкрепен от индустрията и икономисти, който предвижда цялостна дигитална самостоятелност: от сървърите до софтуера.
Три са основните принципи: „Купувай европейско. Продавай европейско. Финансирай европейско.“
Звучи патриотично. Но и непосилно скъпо. Според критиците от американския лобистки сектор реалната цена може да надхвърли 5 трилиона евро. Дори в Европа проектът предизвиква разделение – особено в държави с традиционно силна зависимост от американски технологии, като Нидерландия.
Суверенитет или протекционизъм?
На политическо ниво ЕС върви по тънко въже. Стремежът към технологичен суверенитет лесно може да бъде атакуван като икономически протекционизъм. Но геополитиката не чака.
Нови регулации в Брюксел, включително етикет за облачни услуги, който гарантира независимост от чужди юрисдикции, вече предизвикаха остра реакция от Вашингтон. Франция настоява за ускорено прилагане – именно заради нарастващата опасност от екстериториален контрол върху европейски данни.
„Европа сляпо вярваше, че САЩ винаги ще бъдат на нейна страна. Днес това вече не е така“, обобщава проф. Франческа Бриа от University College London.
