Палатинската антология. Открита през 1609 година в Палатинската библиотека на Хайделберг, съдържа подбор на най-хубавите кратки стихотворени/ епиграми/ на големите именити и безименни поети на древна Гърция и Византия. Те достигат до нас чрез героичния духовен труд на Стефан Гечев. Чета ги от седмица и си мисля, че всичко за човека е казано и сложено във времевата капсула на Словото. Човек е непроменим! Веднъж и завинаги. Само вижте това. Изумително е.
Епитафии от неизвестен поет отпреди повече от 25 века.
IX 138
Бях млад, но беден. Сега на старини,
спечелих много; и в двете възрасти
еднакво бях нещастен: тогаз, когато можех
да се възползвам от богатството, го нямах,
Сега, когато съм богат – защо ми е?
Или:
IX687
Аз, който нарисувах тялото,
поисках и душата да изобразя,
но границите на изкуството
спряха желанието ми.
Или:
X118
Как съм създаден? Откъде идвам?
Със каква цел съм тука на земята?
Нима за да умра?
Как мога да узная нещо като не зная нищо?
От нищото излязох и някой ден
във него ще се върна. От нищото
е целият човешки род излязъл
и в него ще се върне.
Емпидокъл:
IV 569
Вече съм съществувал някога –
Момче, момиче,птица, храст и риба,
която скача леко над вълните.
А какво казва Стратон:
ХII 5
Обичам белите, обичам смуглите
И русите обичам, даже черните.
но русите, особено когато
очите им са черни и блестящи
Аз не пропущам никога.
А какво казва Юлиян Египетски:
Х654
Крадци, търсете други къщи
Да грабите, защото тази
се пази от неспящ пазач –
сиромашията.
А Руфин
Не съм вече както по рано хомосексуалист,
сега жените само ме привличат.
Подбор на Недялко Славов
