Неглижирането от страна на България на предложения "Пакт за Конкурентоспособност" би било опасно
Специално за Frognews.bg
Проф. Димитър М. Иванов, д-р на икон. науки
Председател на Гражданско Сдружение ГЛАС
Лондон
Вчера и днес българските медии отразиха по един невероятно безразличен начин резултатите от Срещата на Върха в Брюксел в петък 4 февруари. За бившия външен министър на България и сегашен евродепутат Ивайло Калфин, акцента бе в премахването на процедурите за признаване на дипломите, а за другите новинарски агенции предимно формирането на общия енергиен пазар.
От страна на министър-председателя - изявления липсваха въобще.
Всичко това - на фона на изключително важните теми обсъждани в Брюксел създава впечатлението, като че ли нас българите не ни интересува икономическото бъдеще на ЕС, още по-малко как ще бъде спряна развихрилата се дългова криза в Европа.
Така ли е всъщност?
Срещата в Брюксел на 4 февруарри всъщност ще остане в историята с това, че на нея за първи път на равнище лидери на страните-членки на ЕС бе предложен от страна на Германия и Франция един план за твърде съществена промяна на икономическите и социалните политики на Съюза, на начина на тяхното формиране и реализиране, включвайки в това предложения за контрол на размера на заплатите в публичния сектор; премахване на индексацията на заплатите съобразно инфлационния индекс; за хармонизиране на пенсионните системи и за хармонизиране на данъчните системи, по специално в областта на облагането на фирмите; конституционно лимитиране на делът на задлъжнялостта, респ. "таван" на бюджетните дефицити, и др.
Всичко това са предложения, които засягат изцяло икономическата, фискална и социална политика на България, както и начините и механизмите на разработването й, принципите й и координацията й в сърцето на ЕС. Неглижирането на тези въпроси или тяхното изоставяне за по-удобни политически периоди би имало съдбоносно значение за живота на всички българи.
Главната цел на този проекто план временно озаглавен "Пакт за Конвергентност" (популярно наречен Пакт за конкурентоспособност" бе да се коригират (бих казал даже да се елиминират) различията в икономическите и социални политики; досегашните краткосрочни и временни стъпки за разрешаване на дълговата криза в Европа и да се сложи фундаментът на един нов тип на икономическа и социална организация на функционирането на икономиките на страните-членки на ЕС, респ. да се засили конкурентоспособността на Съюза.
Централният фокус на този Пакт са на първо време решаването на огромните финансови проблеми залели Еврозоната и превръщането й в един истински паричен и икономически съюз.
Решението, което беше взето на Срещата на Върха на 4 февруари по отношение на германо-френския Пакт - бе:
да се възложи на Председателя на Европейския Съвет, Херман Ван Ромпой да организира и координира серия от консултации по повод новата рамка на икономическо управление на ЕС, респ. "Пактът", както и възраженията срещу редица от предложенията в него. Много важно е за нас, да се отбележи, че в това решение (EUCO 2/11 Annex I) специално се подчертава, че "ръководителите на държави или на правителства на заинтересовани страни, но не-членки на Еврозоната, следва да бъдат активно включени в този процес на консултации" - с други думи България трябва да се включи в този консултативен процес;
да се извършат нови "по амбициозни" и задълбочени "стрес-тестове" на банките в страните-членки на ЕС. Всяка страна-членка следва да разработи свой конкретен план съобразен с правилата за държавна помощ на ЕС в случй,че някои банки демонстрират слабости при "стрес-тестовете";
да предложи на среща на Върха на 24-25 март т.г. една "глобална" програма за отговор на кризата на държавните дългове, със засилване на Фондът за Спешна Помощ;
От гледна точка на новите приоритети на ЕС за структурни реформи и фискална консолидация, и на основата на основните насоки на Стратегия Европа - 2020, всяка страна-членка трябва да предаде до април 2011 г. своята Програма за Национални Реформи, както иа актуализираната си програма за Стабилност или Конвергентност (EUCO 2/11, Part III, Paragraph 29.)
да се предложи и една нова архитектура на европейския механизъм за социална солидарност, който да влезе в действие от 2013 г.
Това, което се случи на срещата в Брюксел, беше оголването на гледните точки и позициите на различни групи страни-членки на ЕС по повод предложения германо-френски план. Редица страни възразиха срещу част от основните предложения залегнали в пактът. Белгия, Люксембург, Малта и Испания - срещу премахването на индексацията на заплатите; Ирландия и Словакия - срещу хармонизирането (или нивелирането) на данъка върху корпоративната печалба (12.5% в Ирландия), което те считат за свое най-конкурентно предимство, други и най-вече Австрия - срещу предложението за еднакво повишаване на възрастта за пенсиониране. Около 18-19 страни - по изразеното мнение на белгийския премиер са били против голяма част от предложенията.
В същото време, следва да подчертая, че за Германия приемането на този Пакт (или една основна част от предложенията в него) е условие sine qua non, за да може Берлин пък да приеме нарастването на капацитета на EFSF (Фондът от 440 милиарда евро за Спешна Помощ), респ. в крайна сметка, за да се предотврати финансовия колапс на Португалия или Испания, включително и да приеме по ниски лихвени проценти върху финансовата помощ предоставена на Гърция и Ирландия. Редица от реформите, предложени в Пакта са вече частично реализирани във Франция и Германия, а други се намират в законодателната кухня. Някога преди години бях казал, че разликата между икономическа Европа и икономическа Америка не е само в производителността на труда, но и в това кой и как "режи и разпределя социалната торта". Днес, този въпрос се превръща в жизнено важен за бъдещето на Европа. В този смисъл предложения германо-френски Пакт цели и преобразуването на монетарната еврозона в един истински икономически съюз. Бавенето на този процес при всякакво положение увеличава рисковете пред европейската дългова криза.
Както е известно, днес цяла Европа е безпокойна, тревожна и напрегната. Много грешки бяха направени. Еврозоната беше зачената заради политически амбиции без да са налице достатъчно икономически и финансови основания. И цената за това днес се плаща от гражданите на Европа. Европейската банкова и финансова система е на границите на своите възможности. Икономическа Европа не може да реализира своя потенциал. Европейският социален модел не може да продължи да работи по досегашния начин. Той е по същество колапсирал. Безработицата в Европа е вече хронично висока а трудовата заетост ниска и всичко това води до логическото заключение, че Европа стои на кръстопътя на огромни проблеми и реформи, голяма част от които твърде некомфортни за политическия й елит. Премината бе и "границата на справедливостта": от Европа на гражданите", Европа стана пленничка на бюрокрацията. И без смяна на философията и характера на управление на целия ЕС и на еврозоната, нещата в Европа ще станат още по-финансово и социално напрегнати и опасни.
В своята реч само преди дни на 3 февруари т.г. председателят на Борда на Директорите на Federal Reserve System на САЩ, Бен Бернанки ясно заяви,че "дълговите проблеми на Европа заляха глобалните финансови пазари". Европа не излиза от кризата. Европа е вече болният човек на планетата. В течение на последните 10 години, икономиката на Еврозоната се развиваше с не повече от 1.5% годишно срещу почти 4 % за целия свят и повече от 6% за развиващите се и изгряващите икономики. Върху отслабения организъм на европейската икономика световната криза нанесе много по-големи щети, отколкото където и да е другаде.
Да, Европа се опитва да спаси блокът от пет крехки и болни икономики на еврозоната - Португалия, Ирландия, Гърция, Испания и Италия, страдащи от страдащи от все по-нарастващи финансови затруднения, но противоречивите настроения в Европа се увеличават с всеки изминат ден. Но, нито временния bail-out на Гърция, нито специалния инструмент, който беше създаден след майската криза (2010) в Еврозоната от 27-те европейски правителства - т.нар. EFSF ("инструмент - фонд" за спешна финансова поддръжка) можаха да изиграят друга освен временна роля.
Майската дългова криза тази година и сега ирландката криза, ясно показаха, че дълбоките различия в производителността на труда и в социалните системи между членките на Еврозоната - не могат да бъдат туширани от единната валута. Икономическите и финансови дълбоки проблеми и различия не само останаха. Те се засилиха и вследствие категоричния отказ на Германия да подпомага по този стъпков начин една изкуствено създадена еврозона и да плаща за слабостта на други икономики. Това политически отслабва Европа и това бе ясно очертано на срещата в Брюксел. Оттук - спасяването на Еврозоната се превърна в основна задача за управлението и съществуването на самия ЕС.
Домино-ефектът за Европа от гръцката дългова криза не е спрян. Временно, поради отпуснатата помощ намаляха "цените" на облигационните заеми, но не се знае докога.
Във вътрешен социален и икономически план, България е все още далеч от стандарта на живот в Гърция и в Ирландия, но иначе днес всички сме "ирландци" или "гърци", защото характера на българския икономически растеж през периода 2001-2007 не се различава много от тези страни. Това бе растеж изцяло основан на кредитна експанзия. Както ирландците и гърците, ние изхарчихме парите вътре в нашата икономика и сега се нуждаем от чужд капитал. Но и всички други страни се нуждаят от същото, с тази разлика разбира се, че те са с десетилетия напред от нас по стандарт на живота си. Така, че отговорът всеки сам може да си го намери.
Цената за това сега се плаща. Фискалните оазиси, като този в България и в Ирландия - няма да бъдат вече толерирани. Единната валута изисква обща икономическа и фискална политика. Сега няма обща индустриална политика, няма обща енергийна политика; няма обща фискална политика. Ако ги няма - то, това означава, че няма сериозно финансово управление в ЕС. Ето това са ясните сигнали от Брюксел към България.
И отново бих повторил, нещо, което съм казвал и преди. Планът за спасяване на Гърция и Ирландия в досегашния си вид няма да може да спаси нищо. Цената на спасяването или обемът на бъдещите разплащания е толкова голям, че това напомня твърде много репарациите, които Германия бе осъдена да изплаща след Първата Световна война. И сравнението не е случайно.
Затова, предстоящите решения на ЕС засягат съдбовно българската икономика и социална система. Аз, както и всички граждани на България - не знаем какви са били официалните реакции на българското правителство по повод представеният в петък в Брюксел Пакт за конкурентоспособност?
Ние не знаем какво мисли правителството по отношение на предлаганото нивелиране на данъчните законодателства на страните-членки?
В решенията на ЕС за залегнали редица процеси, реформи и документи, за чието извършване остават по-малко от два месеца, като:
Извършване на задълбочен "стрес-тест" на банките у нас;
План на правителството за евентуално подпомагане на банки в затруднение
Актуализирана Програма за Национални Реформи в рамките на Стратегия Европа-2020
Актуализирана Програма за Стабилност
Не знаем каква е готовността и капацитета на българската администрация да подготви тези виждания, реформи и документи в такъв кратък срок?
Всичко това очаквах да коментира Премиерът на Република България след завръщането си от Брюксел, както и бившият външен министър от правителството на Тройната Коалиция. Става дума за радикални изменения в начина на формиране и реализиране на икономическите, фискалните и социални политики и изработването на една широка консенсусна национална позиция по всички повдигнати по-горе въпроси е от съдбовно значение за по-нататъшното ни развитие и прогрес.
Миналият петък, 4 февруари, срещата на Върха в Брюксел по някакво странно стечение на обстоятелствата съвпадна и с една знаменита историческа дата. На същия ден преди 75 години Джон Мейнърд Кейнс публикува своя фундаментален труд Обща Теория на Заетостта, Лихвата и Парите. Днес, Кейнс със своите уроци по време на Великата Депресия и със своето учение би бил изключително полезен и в практически план на опитите на Европа да се пребори с кризата и да поеме по пътя на една успешна конкуренция с другите икономически и търговски блокове в света.
