Война без директен сблъсък на сухопътни войски като в Украйна. Отминало е времето на пълен разгром на победения.Ударите на Израел и САЩ срещу Иран нямат никаква международна санкция. Плашилото „затваряне на Ормузкия пролив от Иран“ се оказа книжен тигър
– Това беше постмодерна, високотехнологична война, водена между държави без обща граница и без директен сблъсък на сухопътни войски. За разлика от войната между Русия и Украйна, Израел и Иран не се биха за територия, нито пък за хора. Затова израелците и иранците нямат особена потребност от артилерия, танкове и бронетранспортьори, които са толкова нужни на Украйна.
– Войната Израел-Иран започна без обявяване и ще завърши без мирен договор. Изглежда е отминало времето, когато победителят можеше да разгроми напълно победения, да окупира територията му и да плени или унищожи неговото държавно и военно ръководство. Съвременните войните не завършват по такъв категоричен начин като Втората световна.
– Ако разделим държавите в света на Първи, Втори и Трети свят, то войната на Израел и САЩ срещу Иран бе сблъсък на Първия срещу Втория свят. Иран е голяма страна със собствена военно-индустриална база, но не може да се мери със световните лидери във военното дело, превъзходството на израелци и американци бе смазващо.
– Израел се утвърди като военната суперсила на Близкия Изток. С мощна авиация, противовъздушна отбрана, ракети и комуникационно оборудване от най-висок клас израелците са с една обиколка напред не само пред Иран, но и пред богатите арабски държави от региона. Но най-важният компонент на израелската военна мощ не е хардуерен. Това, което прави разликата между еврейската държава и нейните съседи, е разузнаването и диверсионната дейност в тила на врага. Иранската система за сигурност се оказа продупчена като швейцарско сирене от израелските агенти. Това доведе до най-високия в историята на войните процент убити генерали спрямо унищожените редови войници и офицери. В собствената си страна и в собствените си щабове командирите на иранска армия и на Корпуса на стражите на ислямската революция бяха в такава опасност все едно са на територията на врага.
– Американският удар срещу иранските ядрени съоръжения показа, че във военно отношения светът си остава еднополюсен. Единствено САЩ разполагат с бомба, която да разруши обекти на десетки метри под земята/скалата, и със самолет, от който тя да бъде хвърлена. И най-важното – с геополитическо самочувствие, че могат да го направят абсолютно безпрепятствено, без никакъв опит за противодействие от другите велики сили. Иран е член на неформалната група БРИКС и на Шанхайската организация за сътрудничество. И какво от това, някой помогна ли на иранците? Изводът е, че днес не съществува никакъв работещ военно-политически съюз, който да може да оспори военната доминация на САЩ. Като сила номер две Китай също не е готов да поеме хвърлената ръкавица на американското предизвикателство, ако не става въпрос за района на Източна Азия.
– Ударите на Израел и САЩ срещу Иран нямат никаква международна санкция. Тя не е и търсена – Китай и Русия имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН, поради което той никога не би одобрил войната срещу Иран. Последният случай (и комай единствен), когато този международен орган одобри използването на сила в Близкия Изток бе през 1990 г., когато войските на Саддам Хюсейн трябваше да бъдат изгонени от Кувейт. Сега и в близките години тази ситуация няма как да се повтори.
– При президентството на Тръмп връзката с Израел е най-важният военно-политическия съюз за САЩ, НАТО е на второ място. Удар срещу Иран, в който да бъдат въвлечени американците, е отдавнашна цел и мечта на Нетаняху. Ето, че сега това бе постигнато. И тук най-важното не е незаменимата военна помощ на САЩ за разрушаването на ядреното съоръжение във Фордо, а демонстрираното най-високо ниво на политическа ангажираност на Вашингтон с каузата на Израел.
– Плашилото „затваряне на Ормузкия пролив от Иран“ се оказа книжен тигър. Макар че бе притиснат до стената, режимът в Техеран дори не направи опит за такова действие. Практически то е почти невъзможно при масираното присъствие на американския флот в Персийския залив, от политическа гледна точка е неразумно, защото ще изправи срещу иранците всички петролни монархии от региона, а в икономически план би имало опустошителни последици за самия Иран, защото ще спре неговият петролен износ. Най-ясният индикатор за несъстоятелността на тази заплаха произнесе пазарът – след като в неделя парламентът на Техеран гласува за затварянето на Ормузкия пролив, в понеделник цените на нефта поеха не нагоре, а надолу.
– Системата за национална сигурност на Иран не се базира само на готовността за отбрана на собствената територия. Израел се осмели да нападне сега не само заради осигурената американска подкрепа, но поради променената ситуация по самите израелски граници. Най-важното и най-силно прокси на Иран – организацията „Хизбула“, бе разгромена и до голяма степен обезглавена в последната година и половина, проиранският режим на Башар Асад в Сирия бе пометен, „Хамас“ в Ивицата Газа е в нокдаун, удари понесоха и йеменските хути. Така разстланата около Израел иранска военна мрежа бе разкъсана и еврейската държава се оказа с развързани ръце да атакува иранската територия.
– 12-дневната война между Израел и Иран съвсем не слага края на конфронтацията между двете държави. Иранската противовъздушна отбрана и ракетен потенциал бяха до голяма степен унищожени, но вероятно могат да се възстановят за няколко години. Същото важи и за ядрената програма – тя бе върната много назад, но при наличието на инженерно-технически потенциал и съответните политически амбиции Техеран ще я възобнови. Все пак, войната наклони везните на противоборството много силно на страната на Израел, най-важният резултат е, че имаме нова равновесна точка на регионалния баланс на силите.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
