Всъщност ставащото между Европейския съюз и Северна Македония малко или много ме удовлетворява. Време е да излезем от максималистическите си очаквания и да се съобразим с реалностите. Влизането на СМ в ЕС може да даде само позитиви от гледна точка на бъдещето. Защо:
. Ще намали сръбското влияние над управляващият там елит.
. Ще позволи създаването на необходимите транспортни коридори и подобри икономическите взаимоотношения.
. Задълбочаване на културният обмен и намаляне натискът върху самоопределящо то се българско население в СМ.
. Взаимно преплитане на финансови институции и уеднаквяване на икономическите условия.
Вероятно има и други ползи за които в момента не се досещам, но те ще се появят спонтанно.
С две думи за нас Македонската кауза е безвъзвратно загубена, но когато животът ни поднася лимон да си направим от него лимонада.
Да се насочим към обстоятелствата които ни обединяват, а не към тези които ни разделят.
Голям националист съм, но разбрах, че няма да убедим твърдоглавите македонци. Трябва време и нови безспорни факти. Ние собствените си академици не успяваме да убедим в автохтонността на българският произход, камо ли македонските и руските. Време трябва, време. България е обкръжена от крадци на собствената и история, но сме се съсредоточили само върху Македония. Процесът трябва да е разностранен, задълбочен фактологически и на първо място съсредоточен в рамките на Евросъюза , а след това извън него, но без да очакваме мигновени резултати.
Оказва се, че историята е и политика, а за нея са нужни дипломати борещи се за национална кауза. Нека първо да убедим сами себе си и тогава всички останали. Тихо, аргументирано, стъпка по стъпка, чрез културен обмен и туризъм и не на последно място променяйки образователните елементи съобразно новите открития. За това обаче да нужни Национална доктрина, общ и образователен план. Докато тия нещастници ни управляват мисията е невъзможна, така че да се стегнем и на следващите избори да покажем, че сме българи.
Денчо Балев
