С хвалебствия, кралско гостоприемство и заимствани лозунги НАТО направи всичко по силите си, за да задоволи Доналд Тръмп и да запази единството на алианса по време на срещата на върха в Хага.
Планът проработи, макар и на цената на избягване на важни и тежки теми от жизненоважно значение за НАТО, като войната в Украйна, стратегията спрямо Русия и очакваното изтегляне на американски войски от Европа. Рано или късно НАТО ще трябва да се изправи и пред тези въпроси, пише Ройтерс.
Както бе планирал генералният секретар на НАТО Марк Рюте, основните резултати от срещата включват обещанието на съюзниците да изпълнят призива на Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП – сериозно повишение спрямо досегашния целеви праг от 2% – както и подновено ангажиране на САЩ със взаимната отбрана в рамките на НАТО.
Това е рязък обрат спрямо преди няколко месеца, когато трансатлантическите отношения бяха толкова напрегнати, че Фридрих Мерц, сега канцлер на Германия, открито се чудеше след изборната си победа дали НАТО ще съществува в сегашния си вид до срещата в Хага.
Нямаше нищо прикрито в стратегията на НАТО да задържи Тръмп. Рюте не спести комплиментите в послание до Тръмп, което американският президент разпространи по време на полета си към Хага.
„Вие ще постигнете нещо, което НИТО един американски президент от десетилетия насам не е успял да направи“, пише бившият нидерландски премиер, използвайки главни букви в стил Тръмп.
„Европа ще плаща ПО-СЕРИОЗНО, както трябва – и това ще бъде ваша победа“.
Малко преди срещата, в знак на близост с Тръмп, Рюте коментира неговите нападки срещу Иран и Израел с думите: „Татко понякога трябва да използва силен език“.
С оглед на заплахите на Тръмп по време на първия му мандат да напусне НАТО и да не защитава съюзници, които не харчат достатъчно за отбрана, залогът за НАТО беше висок.
Повечето членове на алианса виждат Русия като все по-пряка заплаха след инвазията в Украйна през 2022 г. и осъзнават, че не биха могли сами да се защитят при нападение без подкрепата на ядрената суперсила САЩ.
След срещата риториката на Тръмп спрямо НАТО бе коренно различна.
„Напуснах мястото с усещането, че тези хора наистина обичат своите държави. Това не е изнудване – ние сме тук, за да им помогнем, да ги защитим“, каза той пред репортери.
Той отправи критика само към Испания, която не подписа новата цел за разходи за отбрана, и заяви, че страната ще „компенсира по друг начин“ – чрез търговските си отношения със САЩ.
Много европейски държави ще се затруднят икономически да достигнат новата цел, но този въпрос беше оставен за бъдеще.
Офанзива на чаровност и кралска вечеря
В рамките на тази „офанзива на чаровност“ от страна на НАТО, Тръмп бе удостоен с рядката чест да пренощува в кралския дворец на нидерландския крал Вилем-Александър. Кралят организира вечеря от три ястия за лидерите, приготвена от 20 готвачи и сервирана от 18 лакеи в бароковата Зала на Оранжите от XVII в. в двореца „Хаус тен Бош“.
В началото на срещата другите лидери от НАТО се надпреварваха с похвали към Тръмп. Президентът на Литва Гитанас Науседа дори предложи алиансът да възприеме мотото „Да направим НАТО отново велик“ („Make NATO Great Again“).
Рюте умишлено направи срещата кратка и проста, за да сведе до минимум риска от напрежение с Тръмп.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски трябваше да се задоволи с място на предсрещната вечеря, вместо на основната среща, но по-късно проведе отделна среща с Тръмп.
Заключителната декларация от срещата се състои от едва пет абзаца, в сравнение с 38 абзаца от срещата във Вашингтон миналата година.
В текста не се споменава изрично, че военните действия на Русия в Украйна са война или инвазия, нито се повтаря предишното обещание, че Украйна ще стане член на алианса в бъдеще.
Затваряне на очите пред разногласията
С фокус върху подновяване на ангажимента към НАТО и обявеното ново ниво на разходи, лидерите „прикриха“ дълбоки различия между САЩ и много европейски съюзници относно Русия и Украйна.
За мнозина в Европа тревожна е по-меката линия на Тръмп спрямо Москва и по-слабата му подкрепа за Киев, в сравнение с предшественика му Джо Байдън. Докато подобен дипломатически подход може временно да поддържа алианса, ще бъде трудно НАТО да функционира ефективно при дългосрочни разногласия между САЩ и Европа по толкова фундаментален въпрос като политиката спрямо Русия.
„Среща на върха на НАТО, която на практика игнорира продължаващата война в Украйна, трябва да ни тревожи всички“, каза Джулиан Смит, бивш посланик на САЩ в НАТО в администрацията на Байдън.
„Току-що пропуснахме възможността да изпратим стратегическо послание към Кремъл – и това ще ни струва скъпо в сигурността“, заяви Петер Батор, бивш посланик на Словакия в НАТО.
Сега официалните лица в НАТО ще следят дали новооткритият ентусиазъм на Тръмп към алианса ще се прояви и в ревизията на американското военно присъствие в Европа, тъй като континентът разчита силно на американските сили за своята сигурност.
Европейските лидери изразиха готовност да поемат по-голяма отговорност, но настояват процесът да се осъществи постепенно и организирано.
„Чува се тревогата, когато говорите с висши европейски представители“, казва Оана Лунджеску, експерт в RUSI и бивш говорител на НАТО.
„Повечето очакват Пентагонът да започне изтегляне на части от войските и капацитетите си, но никой не знае колко и кога“.
