
След сигнали от европейската система RASFF за замърсени продукти с български произход, ФрогНюз потърси официален отговор от Агенцията по безопасност на храните. Оловото се оказа чешко, семките – „добре тествани“, а добавките – стари и американски. Но остава въпросът: достатъчен ли е контролът, преди храната да стигне до нашата трапеза?
Опасни вещества в храни с български адрес
През април 2025 г. Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) на ЕС сигнализира за няколко продукта с български произход, съдържащи опасни вещества:
– олово в замразено филе от фазан
– афлатоксин B1 в слънчогледови семки
– и високи нива на мелатонин в хранителна добавка
Тези съставки не само звучат тревожно – те са реална заплаха за здравето: тежки метали, канцерогенни микотоксини и хормонален дисбаланс не са неща, които искаме на закуска.
Какво попитахме БАБХ
В отговор на заявление по ЗДОИ, отправихме към Българската агенция по безопасност на храните конкретни въпроси относно трите случая. Потърсихме яснота за произхода на продуктите, предприетите мерки и оценка на ефективността на системата за вътрешен контрол.
Какво отговори агенцията
* Фазан с олово: не български, а чешки
Според БАБХ, фазанското месо е с произход от Чехия и е доставено в България от немски търговец. След получаване на уведомлението, е извършена проверка на място, количествата са изтеглени от търговската мрежа и върнати на доставчика.
На практика България е била само транзитна спирка в тази верига. Но защо тогава фазанът фигурира в българските нотификации? – въпросът остава.
* Семки с афлатоксини: „не съвпадат партидите“
По случая със слънчогледовите семки БАБХ уточнява, че изнесената партида през 2024 г. е била лабораторно тествана и не е показала отклонения. Сигналът от Нидерландия обаче се отнасял до друга партида, с различна дата и срок на годност.
Афлатоксините, както подчертават от агенцията, могат да се развият на всеки етап – от складиране до пакетиране.
Къде точно се е развил проблемът – у нас или в Нидерландия? Това е въпрос, на който потребителите няма как да отговорят сами.
Мелатонин в добавки: американски продукт, изтекъл отдавна
Относно добавката с високо съдържание на мелатонин, БАБХ посочва, че тя е с произход САЩ и е разпространявана от българска фирма още през 2022 г. При проверка не са открити налични количества, а продуктът не е търгуван след май 2022 г.
Остава неясно защо чак сега – три години по-късно – системата сигнализира за риск, свързан с него. Това поставя въпроси към международния обмен на информация, но и към способността на системата да реагира навреме.
Контрол има, но достатъчен ли е?
В своя отговор БАБХ уверява, че България е сред държавите с най-бърза реакция по системата RASFF и че няма нито един случай на забавено уведомление в последните 9 години. Агенцията подчертава и, че пълната информация по конкретните случаи е достъпна единствено за оторизираните звена, а не за широката публика.
Именно това поражда проблем: ако детайлите по сигналите не са достъпни за обществото, как да се гарантира прозрачност и информиран избор за потребителите?
Нотификации има. А отговорност?
Случаите от април 2025 г. не са много на брой – но тежестта им не е в количеството, а в естеството. Олово, афлатоксини и хормонални вещества са сигнална лампа за всеки, който иска да вярва, че пазарът е под контрол.
Официалните уверения са важни, но доверието се гради с яснота, навременни действия и най-вече – с отговорност. В момента тя често се оказва… някъде между Чехия, Нидерландия и САЩ.
Констанца Илиева