На 26 юни се отбелязва Денят на националното знаме на кримските татари – синьото знаме с древния символ Тамга. То е дълбоко свързано с историята и културната идентичност на кримско-татарския народ и отдавна олицетворява борбата му за свобода, достойнство и национално самоопределение.
Днес, в контекста на продължаващата руска окупация на Крим, това знаме се възприема не само от кримските татари, но и от украинците и техните съюзници по света като символ на съпротивата. То също така почита стотиците кримскотатарски доброволци, които служат в редовете на украинската армия и защитават своята земя срещу руската агресия.
В Деня на кримскотатарското знаме - припомняме разговора на ФрогНюз с кримскотатарския майстор грънчар Рустем Скибин.
„Врагът иска да ни унищожи не само физически, но и нашата памет, нашата култура“, са думите, които ни каза той в София. Цялото интервю - четете тук.
Произходът на светлосиньото знаме с жълта Тамга в горния му ляв ъгъл датира от създаването на Кримското ханство. За първи път знамето е въведено официално през 1917 г. от Първия кримскотатарски курултай. По време на съветската власт знамето е забранено и е възстановено отново като национален символ през юни 1991 г. от Втория курултай.
С временното окупиране на Крим от Русия през 2014 г. кримските татари отново са подложени на репресии в родината си. Руската федерация върна терора, сплашването и преследването на кримско-татарската и украинската общност на основата на политическа, културна и религиозна нетърпимост, а също така провежда политика на изкуствена подмяна на населението на полуострова. Знамето на кримските татари отново е де факто забранен от окупаторите.
Кримските татари са един от старите коренни народи на Кримския полуостров. Културното наследство на тази тюркоезична мюсюлманска общност е оставила културен отпечатък върху историята на Крим. Кримските татари имат своя историческа държава, доминираща политическия пейзаж в Северното Черноморие в продължение на няколко века – Кримското ханство. След руската анексия на ханството през 1783 г. започва серия от различни форми на натиск срещу кримските татари, вследствие на което огромна част от тях емигрират от родината си по посока основно на Османската империя. Кулминацията на репресиите срещу кримските татари настъпва преди точно осем десетилетия – на 18 май 1944 г., когато по лично разпореждане на Сталин целият кримскотатарски народ е принудително депортиран в Централна Азия поради скалъпени обвинения в "колаборационизъм" с немците по време на Втората световна война. След новата руска анексия на полуострова през 2014 г. кримските татари и техните институции представляват обект на нова вълна от тежки репресии от страна на руските окупационни власти.
Положението на общността се влоши драстично след началото на пълномащабната руска инвазия срещу Украйна през 2022 г., когато стана ясно, че около 90% от мобилизираните в руската армия от окупирания Кримски полуостров са именно кримски татари. Тази притеснителна тенденция даде основания на някои коментатори да говорят за опасност от извършването на нов руски геноцид срещу татарите в Крим.
