Появяването на „Тримата глупаци“ създаде цяла революция в историята на българската анимация още в зората на 70-те години. Поредицата от 11-те късометражни „деца“ на българската сатирична анимация побра в лицето на персонажите си цялата народопсихология на българския нрав и едва ли някога образите им ще избледнеят и загубят актуалност. Днес обаче бием тъпани и гайди за техния баща и неговата изключителна точност в изразните средства върху белия, намачкан лист. Днес е рожденият му ден - 27 юни 1927 г.
Моливът в ръцете му винаги е бил точно оръжие, по-силно дори от словото на критиката. Неслучайно влиятелните личности са извръщали глава пред вероятността да станат герои на политическите му карикатури, пък те не че са били толкова осмиващи, колкото са давали отражение. Огледална реалност, представена с няколко изчистени линии. Без цензура, без подсладител и маскиращи вкуса подправки – само истината в купа.
“У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни „пиратки“, „тигри“ и т.н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните – с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени „вокални състави“. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…“, откровен е бащата на Тримата глупаци.
"Ако и в днешния ден имаме смелостта да заставаме прави и толкова смело пред пошлостта не на друг, на нашия народ, който с каквито изразни средства умее, може би ако не за нас, то поне за децата ни, огледалото в някоя зима ще отрази нещо красиво. Красиво не на вид, а на смисъл.", пише Донев.
Доньо Донев беше художник, сценарист, режисьор, но най-вече беше Човек с голямо Ч. Да си спомним за него с 11 от рисунките, които остави след себе си, и дано повечето от нас ги почувстват.
Mirmasta
