Темата за СРС-тата преди месец окончателно напусна полето на професионализма и се пренесе в полето на скандала. Това заяви председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев при откриването на национално съвещание за проблеми при използването на резултатите от СРС.
Според него големият проблем е да се намери балансът между правата на гражданите и ефективната борба с престъпността.
Като се обсъжда темата за СРС-тата, трябва да се сещаме все по-често, че в България има конституция и че тя определя и гарантира основните права на гражданите, посочи магистратът.
Според главния прокурор Борис Велчев последният скандал е добър повод да се огледат законодателството, начините, по които се използват СРС-та и ефективността им.
По думите му има място за подобрение във всички посоки. Сега действащият закон не постига необходимия баланс и е необходимо да се изработят правила, които да гарантират, че ще се действа принципно при работата със СРС.
„Апелирам да няма фанатизъм по темата СРС – да не се смятат за панацея или за абсолютно зло“, заяви обвинител № 1.
Борис Велчев каза още, че 99% от исканията на прокуратурата за прилагане на СРС-та са уважени.
Броят на СРС-тата се увеличава постоянно и е достигнал ниво на насищане, при което, освен че се засягат права на граждани, пада и ефективността.
Съвщеременно, заради претрупаната система, резултатите от СРС-тата идват все по-късно и във все по-абстрактен вид, допълни главният прокурор.
Зам.-председателят на ВКС Гроздан Илиев съобщи по време на националното съвещание, че през 2010 г. са издадени 15 946 разрешения за използване на СРС-та, а само две години по-рано те са били 5 988 или почти три пъти по-малко.
Преди време стана ясно, че за 2009 г. разрешенията за използване на СРС са около 10 000, което значи, че всяка година техният брой е бил удвояван.
Над 11 000 от издадените за миналата година разрешения за използване на СРС са за районите на Софийска и Пловдивски апелативните съдилища. От издадените разрешения за миналата година обаче само за 1918 са изработени Веществени доказателствени средства. Увеличението на използването на СРС ,обаче, по констатацията от доклада е обратно пропорционално на ефективността им.
Докладът констатира, че става дума за "прилагането е един неефективен способ, но за сметка на това често използван". Тази тенденция се наблюдава още от 2000 година. Тогава има решение на Европейски съд по правата на човека, който е констатирал, че системата на тайно наблюдение в България е прекалено. То е поискано през 2000 г., в която данните за използването на СРС – та са много по-ниски от настоящите.
Има трайна тенденция да се използва подслушването. То е използвано с приоритет и самостоятелно, подчертава Гроздан Илиев. През 2010 година от издадени от Софийски градски съд (СГС) 6213 разрешения, близо 4 000 са за подслушване, близо 2 000 в съчетание с друг метод. Подобни са данните и за Варна. Най – много откази да даде разрешения за използване има председателят на Бургаския окръжен съд.
