Русия е готова да проведе трети кръг от мирни преговори относно войната в Украйна, заяви президентът на Русия Владимир Путин пред репортери на 27 юни, без обаче да уточни дали лично ще участва в разговорите.
„В общи линии, ние сме готови за това (следващ кръг от преговори), необходимо е да се уточнят мястото и времето“, каза Путин, пише Kyiv Independent.
Той добави, че преговорите може да се проведат в Истанбул, но подробностите все още не са договорени. Според него, още един кръг разговори може да приближи страните до мир, въпреки че условията, описани в техните мирни меморандуми, остават „напълно противоположни“.
Последните преговори между Русия и Украйна се проведоха на 2 юни в Истанбул, след по-ранна среща на 16 май. Въпреки настояването на Украйна за 30-дневно примирие, Русия неколкократно е отхвърлила предложението, предлагайки само временни примирия от 2–3 дни в ограничени райони, с цел изтегляне на телата на загиналите войници.
Макар да не е постигнато споразумение за всеобхватно прекратяване на огъня, досегашните разговори доведоха до няколко големи размени на военнопленници, включително размяна „1000 за 1000“ в края на май и последваща договорка за размяна на до 1200 души от всяка страна.
Министърът на отбраната на Украйна, Рустем Умеров, заяви на 26 юни по време на пресконференция, че целта на Украйна е да организира директна среща между президента Володимир Зеленски и Путин в следващия кръг от преговорите.
В предишни срещи Путин не се е появявал лично, изпращайки по-нисши представители, въпреки готовността на Зеленски за разговор лице в лице и натиска от страна на САЩ.
На 26 юни турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Анкара работи за организирането на среща между Зеленски и Путин, като в преговорите евентуално може да се включи и президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Путин заяви на 27 юни, че е „напълно възможно“ да се проведе среща между него и американския президент. „Ще се радваме да я подготвим“, добави той накратко.
Зеленски и Тръмп се срещнаха по време на срещата на върха на НАТО на 25 юни, където двамата обсъдиха развитието на бойните действия, нуждата на Киев от допълнителни системи за противовъздушна отбрана и възможностите за съвместно производство на дронове.
Зеленски по-рано вече е изразявал готовност за тристранна среща. На 27 май той заяви пред обществената телевизия „Суспільне“, че е готов да седне на масата с Тръмп и Путин.
Турция вече е била домакин на директни мирни преговори през март 2022 г. и остава една от малкото страни, които поддържат открити линии както с Киев, така и с Москва.
На предишните мирни преговори между Русия и Украйна – включително тези в Истанбул през март 2022 г. и последните срещи през май и юни 2025 г. – не беше постигнат реален пробив, основно поради липсата на доверие към руската страна. Ето защо скептицизмът към намеренията на Владимир Путин е широко разпространен:
Защо недоверието към Путин е основателно?
Първо, Русия продължава военните си действия дори по време на самите преговори. В почти всички случаи, когато се провеждат дипломатически срещи, руската армия едновременно с това засилва настъпленията си в Украйна, нанася удари по гражданска инфраструктура или предприема офанзиви. Това поставя под въпрос искреността на руските намерения за мир.
Второ, Москва системно отхвърля основни условия, поставяни от Украйна, включително исканията за пълно изтегляне на войски от окупираните територии, установяване на дългосрочно примирие с международни гаранции и възстановяване на териториалната цялост. Вместо това, Русия предлага кратки, ограничени по територия „хуманитарни примирия“ от два или три дни – най-често за събиране на телата на загинали войници, без ангажимент към по-мащабен мирен процес.
Още една причина за недоверието е отказът на Владимир Путин да се включи лично в преговорите. Докато украинският президент Володимир Зеленски многократно е заявявал готовност за директен диалог, Путин досега винаги е изпращал свои представители, което показва липса на политическа воля на най-високо равнище.
Историческият контекст също не работи в полза на доверието към Кремъл. От 2014 г. насам Русия е нарушила няколко международни ангажимента, сред които Меморандумът от Будапеща, в който се задължава да уважава украинската независимост, както и Минските споразумения, чиято реализация системно подкопава чрез военна и политическа намеса в Донбас.
Накрая, редица анализатори смятат, че Русия използва самите преговори като тактически инструмент – за да легитимира вече завладените територии, да намали международния натиск и да си осигури време за военно прегрупиране. Това подкопава същността на всякакъв дипломатически процес.
Всичко това обяснява защо Украйна, западните държави и мнозина независими наблюдатели настояват всякакви бъдещи преговори да бъдат под строг международен надзор и обвързани с конкретни, проверими действия от страна на Москва – преди всичко с прекратяване на огъня и изтегляне на части от украинска територия.
