„Ако не обучим децата да използват изкуствения интелект правилно, той ще бъде просто още един източник на мързел“. Това каза пред „ФрогНюз“ Константин Веселинов, един от пионерите в киберсигурността у нас и дългогодишен застъпник за технологично образование. Веселинов е не просто експерт с над 20 години опит, но и двигател зад младежки инициативи като обучението на Националния отбор по киберсигурност на България.
Говорим с него в рамките на изданието на Webit 2025, което този път бе посветено на бизнеса, технологиите и хората в ерата на AI и Web3.
Както обяснява самият той, навлизането на изкуствения интелект в сферата на сигурността вече не е въпрос на избор:
„Това е като изгрева – той просто идва. Или се възползваш от това, че има изгрев и вършиш някаква работа, или седиш в пещерата и се оглеждаш страхливо, че е изгряло слънцето“, казва Веселинов.
Все повече компании и производители на инструменти по киберсигурност внедряват AI. Но това води и до ново ниво на заплахи: атаките стават по-бързи, по-ефективни и по-трудни за засичане. Появяват се автономни вируси, които се адаптират, променят се, за да заобикалят защитите.
„Получава се AI срещу AI. Но изкуственият интелект сам по себе си не е достатъчен. Важното е кой го обучава, как го използва, накъде го насочва – всичко зависи от човека“, подчертава експертът.
Той настоява, че държавата трябва активно да се включи в този процес и да насочи вниманието си към образователната система:
„Не трябва да разчитаме само на ентусиазма на хора, които сами се запознават с този сложен инструмент. Трябва да научим децата как да го използват правилно, за да са функционално по-грамотни.“
Веселинов, който е баща на две момчета, споделя, че днешните ученици са претоварени: училище, домашни, спорт. Но AI може да помогне, стига да се използва правилно – не да пише домашни вместо тях, а да обяснява материал по разбираем начин и да съкращава времето за усвояване:
„Ако министърът на образованието и този на електронното управление съберат екип от ИТ специалисти, преподаватели по различни предмети и направят обучени агенти на база учебната програма, учителят вече няма да е сам. Той ще може да обучава не 20, а 300 ученици персонализирано. Ще стане супервайзор – ръководител, а не просто лектор.“
С помощта на изкуствения интелект, обучението може да стане по-гъвкаво, по-достъпно и по-ефективно. Но трябва визия. „Ако вземем мерки навреме, ще можем да подкрепим учителите, да разширим достъпа до знание и да комбинираме изкуствения интелект с естествения.“
Веселинов не спестява критика и към настоящата употреба на AI от ученици:
„Един познат ми каза, че синът му три месеца носил отлични оценки. Дошло контролното – оказало се, че не знае нищо. Писал си домашните с AI. Това е погрешен модел на използване.“
Проблемът е системен – в класовете има по 30 ученици с различно ниво, а учителят не може да се справи с всички едновременно. Затова AI би могъл да поеме част от тежестта, да помогне с персонализацията на обучението.
„Учителите се притесняват, че AI ще им вземе хляба. Няма. Той ще им помогне да си вършат работата по-добре и с повече ученици. Ако на детето задачите на дъската са неразбираеми, то спира да слуша. Затова ни трябва платформа – онлайн, интелигентна, с възможности за самоподготовка под наблюдение на специалисти.“
Веселинов е категоричен:
„Абсурдно е в средата на XXI век да обсъждаме въвеждането на религия в училище, вместо да говорим за изкуствен интелект. Доста държави вече го въвеждат. У нас – нищо.“
Недостигът на киберспециалисти е драматичен. Програмите са малко, няма стандартизация, а обучението често е слабо. AI може да помогне и тук – в специализирана подготовка и бързо наваксване на дефицити.
Веселинов разказва и за работата си с Националния отбор по киберсигурност:
„Това е инициатива на няколко ентусиасти. При нас на квалификациите идват около 300 човека, в Италия – над 5000. Да, те са по-големи, но там има сериозни селекции, университетски отбори. Ние тепърва обучаваме участниците си.“
Въпреки това успехите не липсват, а децата са мотивирани. Само че държавата отсъства:
„Смешно е – харчим пари за какво ли не, но за тези деца няма. А това е бъдещето на България. В световен мащаб основните теми са AI и киберсигурност, а ние мислим как да въведем религия в училище.“
Веселинов споделя, че се бори от години за въвеждане на киберсигурност в техническите гимназии:
„Трябва методология, учебни предмети, обучение, експерти. Това, което се прави сега, е дилетанщина. Можем да взаимстваме модели или да създадем наши – няма значение. Важно е някой да започне. Искам реални стъпки от държавата, не оправдания колко е консервативна системата. Тя е такава, защото така е направена. Да я направим прогресивна.“
А дали България може да стане хъб за киберсигурност?
„Бих се радвал да го видя, но трябва усилия. Трябва инвестиция в образованието. Трябва да се каже гласно: искаме това. На срещата на НАТО в Хага темата за киберсигурността беше изрично засегната. Но пирамидата започва от образованието – не може бизнесът да обучава от нулата.“
Вместо това, частният сектор трябва да надгражда, да развива и да създава стойност. Но това е възможно само когато има синергия с държавата:
„Много е важен таймингът. Това е като да отидеш на кино в 16 ч. с билет за 14 ч. – няма да те пуснат. Така сме и ние – закъсняваме. Вярно, политическа турбуленция има, но концепцията за образованието трябва да е устойчива. Времето не чака.“
Разговаря Констанца Илиева
