Всички знаем, че руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна с танкове през 2022 г. Но малцина осъзнават, че през 2024 г. той нахлу в Румъния — с туитове.
И в двата случая той се провали — поне засега. Но агресията на Путин е насочена към САЩ и всички нейни съюзници. Той харчи милиони долари, заливайки европейските избиратели с манипулативни кампании в социалните мрежи и мащабна дезинформация. Това е нов вид война срещу демокрацията, при която не е нужно да се вкарват танкове в столиците, пише Politico.
Новата война — чрез социалните мрежи
Постоянно променящата се стратегия на Путин е резултат от неуспешната му военна кампания за превземане на Киев и задушаване на украинската демокрация. Изправен пред непоклатимата съпротива на Украйна, той премина към прилагане на дългогодишна руска (и съветска) тактика — да подкопава западните демокрации отвътре, като подкрепя и насърчава проруски настроени политически кандидати. TikTok, Telegram и други социални канали сега са оръжия в този нов тип война.
Никога напълно отделен от КГБ-корените си, руският президент разбира, че общественото мнение може да бъде манипулирано и моделирано чрез политически проксита и пропаганда, подвластни на неговата воля. Достатъчно е да се вгледаме в румънските избори от 2024 г., за да разберем мащаба на това явление.
Путин и изборите в Румъния
През 2024 г. Путин е похарчил милиони, за да помогне за избирането на проруски президент в Румъния. Методът му: инфилтрация на изборния процес, подкрепа за авторитарно ориентирани кандидати и манипулация на дигиталните платформи, за да изкриви общественото възприятие. Така той издигна кандидата Калин Джорджеску от пълна неизвестност — и само за две седмици Джорджеску спечели 21 процента от гласовете, оставяйки разделеното поле от 15 кандидати шокирано.
Пренебрегвайки логиката, реалността и румънските закони, Джорджеску твърдеше, че не е събирал дарения и не е направил разходи за кампанията си. Вместо това, той имал зловещ „благодетел“ — Путин.
Социалномедийната „блиц кампания“ се състоя от масова дезинформация и многомилионна, по ленински организирана кампания за унищожаване на демокрацията в Румъния. Част от целта ѝ беше и подкопаване на сигурността на САЩ, НАТО и ЕС. Тази скрита инвазия в румънския изборен процес беше разкрита навреме благодарение на румънските и западните разузнавателни служби.
Повторен вот и категоричен отговор на обществото
Позовавайки се на сериозни нарушения на изборното законодателство и на чужда намеса, Конституционният съд на Румъния анулира първия тур на президентските избори и разпореди повторно гласуване. При втория тур избирателната активност се повиши от средните 51% на близо 65%, като румънците реагираха ясно и решително. Те отхвърлиха кандидата на Путин и избраха демократичния, проНАТО път с резултат 54% срещу 46%.
Призив към действие
Заедно с двупартийна група от седем бивши американски посланици в Румъния, публично призоваха румънците да отхвърлят кандидата на Путин.
„Видяхме с очите си как Румъния успешно измина пътя от наложена от Русия диктатура до свобода и интеграция с останалата част от Европа чрез ЕС и съюз с Америка в рамките на НАТО“, написаха в оворено писмо.
„Под ръководството на Путин Русия отново е в настъпление. Първо нахлу в Украйна. Ще бъде ли Румъния следващата ѝ цел, както беше за Сталин? (…) Румънците са изправени пред исторически избор: доминация от Русия или собствено бъдеще, съюзено със САЩ в НАТО“.
Демократичните институции устояха. Но войната продължава.
Макар че опитът на Путин в Румъния в крайна сметка се провали, реалните щети можеха да бъдат сериозни. За щастие, демократичните институции в страната и активните граждански гласове не се поддадоха на натиска.
Сега призивът на дипломатите е това: и други да се противопоставят на опитите на Путин да обезглави демокрацията чрез урните. Румънците поеха отговорност за бъдещето си и избраха свободата и просперитета пред путинизма.
След победата на Никушор Дан на президентските избори, президентът на САЩ Доналд Тръмп увери румънците, че ще „засили отношенията със страната, ще подкрепя военното партньорство и ще отстоява американските икономически и стратегически интереси в чужбина“.
Войната се премести онлайн. Следващата цел?
За съжаление, твърде много хора, които би трябвало да знаят по-добре, продължават да се заиграват с Путин, да подкрепят негови проруски кандидати и да подкопават сигурността на САЩ и съюзниците ѝ. Протеже на Илон Мъск — Марио Науфал — беше в Москва през май, а бащата на самия Мъск, заедно с крайно десни американски коментатори Джаксън Хинкъл и Алекс Джоунс, присъстваха на форума „Бъдеще 2050“ в Москва през юни. Сред участниците бяха редица съюзници на Путин — десният руски философ Александър Дугин, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и бившият президент Дмитрий Медведев.
Битката в Румъния беше спечелена, но войната на Путин срещу демокрацията продължава. Кой е следващият в списъка? Есенните избори в Молдова, Естония, Грузия, Нидерландия, Чехия и други европейски страни са потенциални мишени за намеса. Преди пропагандата да пусне корени, трябва категорично да се противодейства на нарушенията на изборните закони.
Новото бойно поле е в интернет. Оръжието — дезинформация.
Битката за демокрацията вече се води в киберпространството, където тактиките на Путин трябва да бъдат осуетени също толкова категорично, колкото и на реалното бойно поле. Новото бойно поле е онлайн, а залогът е суверенитетът на демократичните държави.
Урокът от Румъния е ясен: Най-силната защита срещу пропагандата е истината — и смелостта да я изречеш.
