Дясномедийни издания, както и политици от партиите „Конфедерация“ и „Право и справедливост“ (PiS), отдавна насърчават тезата, че германските служби „изсипват нелегални мигранти“ в Полша. Те говорят за десетки хиляди души, като твърдят, че се позовават на информация от самия Бундестаг.
Наскоро националистическата фигура и приближен до PiS Роберт Бакиевич обяви създаването на т.нар. „Движение за защита на границата“ – организация, стояща зад т.нар. граждански патрули на полско-германската граница. Тази реторика бе допълнително подхранена от убийството на 24-годишна полякиня от венецуелски гражданин, който е пребивавал нелегално в страната, пише Kyiv Post.
Популизъм вместо решение
Във вторник PiS обяви, че ще внесе законопроект за временно забрана за влизане в Полша на граждани от Близкия изток и Северна Африка. Иронично е, че Венецуела не попада в нито един от тези два региона – а самото предложение очевидно цели политическа поляризация, а не решаване на реални проблеми.
Изпълнението на подобна мярка изглежда на практика неосъществимо – особено предвид икономическите връзки, туризма и риска от подхранване на антиимигрантски настроения, които могат да доведат до нови трагедии. Трудно е предложението да бъде възприето като сериозна политика по отношение на миграцията.
Наистина ли Полша е в миграционна криза?
Факт е, че Германия е върнала част от мигрантите в Полша – но това е резултат от т.нар. „хибридна война“, водена от беларуския диктатор Александър Лукашенко от 2021 г. насам. В координация с Русия, Беларус насърчава миграцията на хора от Близкия изток и Африка към Европа, като предлага полети до Минск и ги тласка насилствено към границите с Полша и Литва. Това са и външни граници на ЕС и НАТО, силно охранявани с военни сили, инфраструктура и ограждения.
Въпреки това, реалният брой мигранти, които успяват да преминат, е много малък. Още по-малко са върнатите обратно в Полша от Германия. През 2024 г. са върнати около 690 души, а до април 2025 г. – едва 116.
Тези връщания се основават на Дъблинския регламент, според който лицето, кандидатстващо за убежище, трябва да изчака решение в страната, където е подало първоначално заявление.
Цитираната от десни медии цифра за „десетки хиляди“, уж базирана на данни от Бундестага, всъщност се отнася до броя на чужденци, на които е отказан достъп до Германия – а не до онези, които са върнати в Полша.
Истината: Полша не е в криза
Този разказ е преди всичко политически и се разпада пред фактите:
- Полша не е изправена пред миграционна криза.
- Нивото на сигурност в страната е високо, а сред чужденците, пребиваващи на полска територия, няма доминиране на конкретна националност.
Проблемите на Туск
Историята за предполагаема миграционна заплаха накара премиера Доналд Туск във вторник, 1 юли, да обяви временно въвеждане на граничен контрол с Литва и Германия – така политически отстъпи позиции на десницата.
Но това не е единственият му проблем.
Движението „Silni Razem“ – яростни поддръжници на партията на Туск, включително радикалът Роман Гертрих, поставиха под въпрос легитимността на неотдавнашните президентски избори и назначаването на Карол Навроцки за президент на Полша. Както и при миграционната реторика, става дума за наративи, лишени от фактическа основа.
Няма как опозицията да е фалшифицирала изборите – още повече че представители на всички политически партии са участвали в избирателните комисии. Дори коалиционни партньори на Туск се изказаха скептично към подобни обвинения и признаха изборния резултат.
Преседателството на Полша в Съвета на Европа, което току-що приключи, също не помогна, тъй като бе възприето като неефективно. Проучванията след изборите показват спад от 7-8% в подкрепата за управляващата партия, която сега е на ниво около 25%.
Мнозина се питат дали Туск ще си вземе поука от поражението.
Факти, а не страх
Пред лицето на глобалните миграционни предизвикателства е от решаващо значение да се прави разлика между реални заплахи и политически разкази. Данните ясно показват, че Полша не е обхваната от миграционна криза.
И макар механизмите на ЕС да подлежат на подобрение, това не оправдава алармистката реторика.
Конструктивният дебат по миграцията трябва да се основава на факти – не на емоции.
