Представете си, че виновните за това, че сме на дъното по повечето показатели за стандарт на живот, бъдат осъдени и влязат в затвора. Поне половината от тях. Не, дори само 5-6 от тях. Изведнъж много техни колеги във властта ще почнат да се замислят какви ги вършат. Ще е добре за всички.
Пътници се оплакаха от сахарски температури във влакове. Прозорците не се отваряли, а вътре било крематориум. Транспортният министър Караджов веднага се изстреля с цял екип заместници и фактори да спасява положението. Сформирали и кризисен щаб. Медиите това и чакат – хайде на репортажите. И какво е новото в цялата гюрултия? Нищо. Дереджето на БДЖ ни е известно от десетилетия. Както и кражбите, на които са подложени железниците. То си е „баташко клане“…
Научихме обаче, че т.н. „нови вагони“, купени като дрехи втора употреба от Германия, са с грешен волтаж – те са за 1000 волта, а цялата ни мрежа е за 1500 волта.
Вместо "ах" и "ох", закани за крути мерки, анализи, спасителни екипи и прочие, нека се извадят договорите за закупуване на въпросните вагони. Там са описани всички технически характеристики и е било видно несъвпадението на волтажа, както и че не се отварят прозорците. Папката отива при прокурор, а той по най-бързия начин повдига обвинения и подписалите въпросните документи влизат в съда. Без никакво протакане. Нагледахме се на разследвания столетници. В момента министърът дори не споменава кой е договорил въпросната сделка и какви са били комисионите. На потното население не му остава друго, освен да си помисли, че отново го пращат за зелен хайвер с частицата за бъдеще време „ще“. За българите това „ще“ почти никога не се случва, освен ако не е за нещо лошо.
Няма никаква нужда от експертни доклади – в интернет има всичко наготово.
10 милиона пътници годишно пътуват с влаковете-совалки на LeShuttle и още 11 милиона с Eurostar през тунела под Ламанша. От Великобритания към Франция и обратно. Това прави по близо 58 000 души на ден!
Повече от половината от хората в страни като Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Швеция и Чехия ползват жп транспорт годишно. Най-много са в Швейцария - 67%.
В Сингапур 56 процента ползват влакове, в Тайван – 50%, в Япония - 47% и т.н. В Мароко 1/3 от населението предпочита влаковете.
Най-нисък е процента в Колумбия - само 8 на сто.
Само че истинското дъно се оказа България, където доверие в БДЖ имат едва 4%! Това е световна статистика.
Българите предпочитат да пътуват със собствените си коли – 75%. Тези цифри са от форума „Стратегически инфраструктурни проекти в жп транспорта“, състоял се преди дни в София.
Всеки нормален човек веднага си прави простички изводи. БДЖ обслужва едва 4 на сто от населението и не може да го направи дори на средно ниво. Значи има нещо много сбъркано в цялата система.
Второ: Ако качим процентите на 15 дори, това ще освободи част от автомобилния поток по пътищата. Което пък означава по-малко катастрофи и по-малко загинали. Уникално проста сметка!
Толкова за абсурдите в БДЖ.
***
Отиваме към другите вайкания – за набезите на т.нар. „локали“. Онази вечер трима маскирани на 15, 16 и 18 години пребили двама пешеходци в центъра на София. Веднага страшна олелия, медийни мълнии и спешаване по веригата в МВР. И се започна: полицейски шефове, експерти по работа с непълнолетни, коментатори, психолози – всичките загрижени. Гледат в камерите и редят: констатации, повтаряне на известните факти, изброяване на правила и точки от закона, който бил от … 1958 г. и т.н. И отново препоръки, съвети, обещания и универсалното „ще“.
И това ни писна. Стига глупости.
Младежи с подобни прояви винаги е имало. Те би трябвало трябва да се известни и заведени на отчет от кварталните полицаи и съответните РПУ-та. Това им е работата, а не да дебнат шофьори за нарушения и да се занимават с тях. Има си камери. Освен това би трябвало вече да се е сетил някой за създаване на „цивилни“ патрули, които да обикалят зоните, където обикновено се подвизават въпросните насилници. И когато „качулки“ им налетят, да ги задържат и да се приложи бързата процедура.
Някаква експертка нарежда пред микрофоните, че тепърва съответните институции „щели да имат работа и разговори“ с родителите на въпросните агресивни момчета. Смешно е. Досега е трябвало да сте разговаряли с тези хора. И да сте ги предупредили за последиците. Също и с преподавателите им в училище. Трябваше да сте наясно и със средата, където виреят побойниците. Защото това не им е първата проява, със сигурност.
В новините от няколко дни съобщават, че в Гърция ако работодател – държавен или частен – не е осигурил климатици и вода за служителите, също и ако не е спазил ограничанията за работното време заради горещините, глобата е 5000 евро за всеки човек от въпросното работно място. Плюс 10 000 евро глоба за фирмата. Няма от-до, няма обжалване.
В нашия случай става дума за пребити хора, но никой не говори за сериозни глоби, които ще бъдат наложени на родителите. Чуваме "може би", "други трябва да преценят"... Пет хиляди евро за таткото на всеки от бабаитите и бъдете сигурни, че повече няма да пусне отрочето да вилнее по нощите по улици и паркове.
Доказани ефективни практики за работа с непълнолетни нарушители на обществения ред и закона има в Норвегия, Швеция, Дания, Великобритания и др. Много програми в това отношение се прилагат в САЩ. Фокусът навсякъде е превенцията, а не последващи мерки „на пожар“ - колкото да се успокои общественото мнение. Задължителна в този процес е и прозрачността. Просто трябва да следваме доказаните практики. Но не, защото ние си знаем всичко. Затова след няколко дни вече няма да има информация докъде е стигнала работата с тези три момчета. Какво е станало с тях? Как са протекли разговорите с техните родители? Какви глоби и други санкции са наложени. Случаят ще се стопи в летните жеги, а следващи скандали ще привлекат репортерите в други посоки.
Същото се случва във всички области на живота у нас. Институции и техни представители се научиха да приспиват гражданската съвест с елементарни обяснения и величествени обещания. Шумът е със срок на годност от ден до пладне.
Така и не проумяхме, че заработи ли правосъдната система, ще заработи нормално и всичко останало.
Витали Роник
