Докато индийските сили удряха терористични цели в контролирани от Пакистан територии, една друга линия на напрежение изплува под повърхността – обвинения срещу Китай в оказване на военна подкрепа на Исламабад. Операция „Синдур“ не просто демонстрира решителността на Делхи, а постави под светлината на прожекторите крехкия баланс в южноазиатския триъгълник Индия–Пакистан–Китай.
Китай отрича участие, но остават съмнения
На 8 юли говорителката на китайското външно министерство Мао Нин категорично отхвърли твърденията, че Пекин е оказал активна военна помощ на Пакистан по време на операция „Синдур“ – проведена от Индия между 7 и 10 май в отговор на атентата в Пахалгам.
„Не съм запозната със споменатата информация. Китай и Пакистан са близки съседи с традиционно приятелство. Сътрудничеството в сферата на отбраната и сигурността е част от нормалните ни отношения и не е насочено срещу трета страна“, заяви тя по време на редовен брифинг в Пекин.
В същото изявление Мао подчерта, че отношенията с Индия се намират в „критичен момент на подобрение и развитие“ – и че Пекин желае стабилен и устойчив напредък в двустранните връзки с Ню Делхи.
Сателити, данни в реално време и "жива лаборатория"
Изявленията на Мао са в отговор на коментари на генерал-лейтенант Рахул Р. Сингх, заместник-началник на индийската армия, който миналата седмица заяви в Делхи, че Китай е използвал конфликта като „жива лаборатория“ за тестване на оръжейни системи и сателитно наблюдение в реално време.
По негови думи, по време на операцията пакистанската армия е получавала информация от китайски сателити за индийските военни разгръщания – включително по време на разговори на ниво генерални щабове (DGMO).
Сингх подчерта, че Пакистан е бил „фронталното лице“ на конфликта, но реално Индия се е изправила срещу поне трима противници – с Китай зад гърба на Исламабад и Турция като доставчик на военна техника.
Дипломация под напрежение
Когато бе попитана дали тези обвинения не противоречат на позицията, че китайско-пакистанското партньорство не засяга трети страни, Мао Нин отговори уклончиво:
„Не съм сигурна откъде произлизат тези твърдения. Различни хора могат да имат различни гледни точки. Това, което мога да кажа, е, че отношенията между Китай и Пакистан не са насочени срещу никого.“
Мао отказа да коментира и информации от френски медии, според които китайски дипломати са разпространявали съмнения относно ефективността на френските изтребители „Рафал“ – използвани от Индия в конфликта.
Мирна реторика на фона на сателитни сенки
Официалната позиция на Пекин остава миролюбива. Според Мао Китай „внимателно следи“ развитието на отношенията между Индия и Пакистан – „активно насърчава диалог“ и е готов да играе „конструктивна роля за регионалната стабилност“.
Но в Ню Делхи расте скептицизмът. Колко е неутрален Пекин, когато спътниците му наблюдават индийските позиции в реално време? И къде свършва сътрудничеството между съюзници и започва намесата в конфликт?
Операция „Синдур“ приключи на 10 май, но политическият ѝ отзвук продължава. Индия настоява, че интензивният ѝ контраудар е принудил Пакистан да поиска прекратяване на бойните действия – позиция, която Исламабад не оспорва открито, но и не потвърждава.
В същото време Китай се оказва в деликатна позиция – като едновременно съюзник на Пакистан, стратегически съперник на Индия и претендент за ролята на балансьор в региона. Геополитическият триъгълник на Южна Азия отново се затвори – остър, нестабилен и все по-непредсказуем.
