Ефектът от въвеждането на еврото е различен в 20-те държави-членки на еврозоната. Ускоряването на икономическия растеж или инфлацията обаче се дължат на процеси, които са били в ход преди присъединяването, смятат икономисти.
Все пак присъединяването към т.нар. "клуб на богатите" носи и ползи. Ръст на инвестиции, ниски лихвени проценти, спестяване на милиарди от трансгранични плащания - всичко това са плюсове от въвеждане на еврото, но те не говорят нищо на обикновените граждани.
Това, което интересува всеки от нас, е как ще ни се повишат доходите.
Прибалтийските държави, които се присъединиха към еврозоната между 2011 и 2015 година, отчитат съществен ръст на доходите за период от 6 до 10 години след приемането на еврото. В Литва, Латвия и Естония ефектът на еврото се изрязава в ръст на средната работна заплата съответно с 213%, 122% и 136%.Нарастващата покупателна способност, стабилността и предвидимостта на икономическата среда са довели до увеличени инвестиции и по-добър жизнен стандарт, отчита статистика. Въпреки високите доходи, потребителското доверие в Естония е ниско.Петер Раудсеп, ръководител на Естонския икономически институт: "Може би сме сред петте най-скъпи страни в Европа. В топ 10 сме по отношение на цените на храните и в топ 3 на цените на дрехите".
В Южна Европа - Испания, която е в еврозоната от самото начало, получи стабилност и дисциплина по време на икономическата криза. Мадрид прогнозира растеж от 2,6% за настоящата година, който е по-висок от средните допускания за еврозоната.
В пролетната си прогноза Европейската комисия обаче предупреди, че предстоят предизвикателства.Повече от две десетилетия след като Португалия прие еврото, страната продължава да преценява ползите и предизвикателствата. Много португалци още помнят непосредственото увеличение на цените, въпреки че според официалните данни ръстът на инфлацията е бил умерен.
Хърватия е последната, която въведе единната европейска валута. За една година след влизането в еврозоната заплатите се повишават с 14% - от 1150 евро средното възнаграждение се увеличава на 1323 евро. През март тази година средната месечна нетна заплата вече е 1448 евро, а брутната - 2014 евро.Хърватия се приъседини в период на висока глобална инфлация, но много граждани все още обвиняват еврото за това.
Според президента на ЕЦБ Кристин Лагард една от причините инфлацията в Хърватия да е сред най-високите в еврозоната, е отчасти, защото страната има един от най-високите темпове на икономически растеж в ЕС. Инфлацията в Хърватия падна от близо 13% през януари 2023 г. до 5% през януари. Цените на основните стоки обаче се увеличиха и това предизвика бойкот срещу веригите, който обхвана и други балкански държави. Едно от най-големите постижения за тези две години и половина членство обаче е повишаването на кредитния ѝ рейтинг съответно с четири и три степени от международните рейтингови агенции Moody’s и S&P. Така Хърватия стана единствената страна в света, направила толкова голям скок за толкова кратко време.Марко Приморац, вицепремиер и министър на финансите на Хърватия - 09/11
България ще влезе в еврозоната с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Защо обаче е избран точно той, отговаря ли на сегашните реалности и по какъв начин фиксираният му размер е помогнал на икономиката на страната досега?Вече 28 години България е във Валутен борд. Първоначално левът е обвързан с германската марка, а в последствие - и с еврото. Именно тази мярка се явява спасителен пояс за финансите на страната в средата на 90-те. Класически инструмент за стабилизиране е Валутният борд.
