България засилва усилията си за влизане в еврозоната до 1 януари 2026 г., като поставя фокус върху реформи в хазарта и по-строг финансов надзор. Управляващите подчертават, че борбата с нерегулирания хазарт вече не е само социален приоритет, а важна част от икономическите промени, нужни за покриване на стандартите на ЕС. Докато страната се подготвя за тази важна стъпка, фокусът върху по-строгото регулиране на хазартните дейности и подобряването на финансовата прозрачност разкрива една по-широка визия за модернизация и стабилност.
Заместник-премиерът Атанас Зафиров отбеляза, че нерегулираните хазартни дейности са сериозен проблем, който подхранва сивата икономика, като значителни суми избягват данъчното облагане и държавния надзор.
Той подчерта, че присъединяването към еврозоната ще наложи по-строги регулации, които да ограничат подобни практики. В този контекст правителството поставя акцент върху платформи, които следват насоки за безопасна регистрация, гарантиращи, че операторите са лицензирани, а потребителите – защитени. Тези насоки включват строги процедури за проверка на самоличността, прозрачни условия за участие и мерки за предотвратяване на измами, което е от съществено значение за изграждането на доверие в сектора.
Финансовият министър Теменужка Петкова твърди, че приемането на еврото е стратегическа цел, която ще укрепи икономическата стабилност на фона на глобални предизвикателства. Тя отбеляза, че България вече изпълнява няколко от Маастрихтските критерии, като ниска инфлация и фискална дисциплина, но пълното съответствие изисква и институционални промени. Укрепването на финансовото регулиране, включително в хазартния сектор, е част от този процес. Според Петкова, по-строгият надзор ще намали рисковете от финансови злоупотреби и ще покаже на Европейската централна банка, че България е готова да се интегрира напълно в еврозоната.
Преходът към еврото обаче изисква не само техническа подготовка, но и обществена подкрепа, което в момента е предмет на спорове. Президентът Румен Радев предложи провеждането на референдум, за да се изясни общественото мнение относно времето за присъединяване към еврозоната. Според него, такъв демократичен процес би укрепил доверието между гражданите и институциите.
Финансовият надзор също играе решаваща роля в тази трансформация. Усилията за подобряване на финансовата регулация включват мерки срещу изпирането на пари и засилване на независимостта на институциите. Тези промени са от съществено значение, за да се гарантира, че страната отговаря на високите стандарти на Европейската централна банка. В контекста на хазарта, това означава по-строг контрол върху финансовите транзакции, свързани с хазартни дейности, за да се предотвратят злоупотреби.
Общественото възприятие за тези реформи е смесено. От една страна, мнозина подкрепят усилията за ограничаване на нерегулирания хазарт, виждайки в това начин за защита на уязвимите групи и намаляване на престъпността. От друга страна, съществува скептицизъм относно темпа на икономическите промени и потенциалните последици от приемането на еврото. Някои граждани се опасяват, че преходът може да доведе до повишаване на цените или да ограничи възможностите за провеждане на независима парична политика. Правителството обаче твърди, че ползите от еврозоната, като по-голяма финансова стабилност и привличане на чуждестранни инвестиции, ще надделеят над рисковете.
