България вече официално е част от еврозоната. Но какво мислят петима от финансовите министри, които през годините са се борили за пълноценната финансова евроинтеграция на страната?
„Членството на България в еврозоната е изключително важен фактор за повишаването на благосъстоянието. Влизането в ядрото на ЕС е гаранция за сигурността”. Това заяви пред NOVA бившият премиер и бивш финансов министър Иван Костов.
В края на 1990 г. той става финансов министър. „Тогава страната беше изолирана. Страната беше във фактически фалит. Хазната беше празна. Тогава започнаха първите реформи, през либерализация на цените, сключване на споразумения с МВФ, Световната банка. Постепенно се отиде към известна стабилизация”, припомни Костов.
След 1997 г. България приема валутния борд. „Нямаше какво да убеждаваме хората, защото тогава „ножът беше опрял до кокала”. Нямаше никаква друга възможност, трябваше да се извършат крайно непопулярни действия, които да доведат до стабилизация на страната. Тогава левът преживя големи катаклизми. Трябваше достатъчно смелост някой да си сложи главата в торбата, за да може след това да бъде охулван”, каза Костов. Той обаче не съжалява за платената цена.
В годините когато дори не можехме да си помислим за евро се връщаме с бившия финансов министър Милен Велчев. Той управляваше финансите на България от 2001 до 2005 година, когато страната ни все още чакаше пари от Международния валутен фонд, за да може да се издържа, да плаща пенсии и заплати. Милен Велчев е категоричен, че страховете към единната валута са неоснователни.
„От гледна точна на отделния човек, всеки си прави субективна преценка за своята готовност и за тази на страната. Личната ми преценка е, че никога няма да сме по-готови, отколкото сме сега”, каза Милен Велчев.
Той посочи, че хората имат право на своите страхове и допълни, че отговорността е на политиците и онези, които създават мнение в обществото.
Велчев каза, че всички трябва да се отнесем отговорно, но да сме спокойни, че „нищо страшно няма да се случи”.
По негови думи еврото няма да е виновно за скок на цените, но такъв ще има така, както е имало и през последните години.
„Ако се случи така, както в Хърватия еврото доведе до по-големи инвестиции, по-голямо търсене на стоки и услуги, откриване на работни места, напълно е нормално в България доходите да продължат да растат с високи темпове”, посочи Велчев. „Искам да подчертая – резултат от този процес е по-бавно поскъпване на стоките, отколкото са темповете на увеличение на доходите”, допълни още той.
Велчев коментира още, че „бюджетите ще ги правим изцяло ние, а единственото ограничение е да не надхвърляме 3% от БВП като дефицит”. И допълни, че дори да се надхвърли дефицитът, санкциите не са толкова бързи и строги.
По негови думи тезата, че друг ще пише бюджета на България идва от политиците, които искат да насадят страхове и да се възползват от тях в личен интерес.
Велчев каза, че България има нужда от затягане на колана, особено по отношение на разходите.
„Днес е добър ден за България и за българите“ – така определи влизането в еврозоната бившият финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет Симеон Дянков в пряко включване от САЩ. В интервю по повод историческата промяна, Дянков подчерта важността на момента, но също така предупреди, че истинската работа тепърва предстои – в посока на финансова дисциплина и обяснение на ползите за обществото.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис, който има ключов принос за влизането на България в еврозоната, вече е отправил ясно послание – нужни са мерки за по-строга фискална политика. Според Дянков, това ще бъде основна задача на правителството още от следващия ден. „Ние сме на ръба по критериите вече 4-5 години“, заяви той и призова за незабавни мерки по съкращаване на разходите и увеличаване на приходите.
Бившият министър обясни, че има сектори, които веднага ще спечелят от преминаването към еврото – банковият сектор, туризмът, ИТ индустрията и самата държава. За да усети и обикновеният гражданин ползите обаче, е необходимо подобряване на производителността и привличане на външни инвестиции – неща, които зависят от фискалната стабилност.
Дянков подчерта нуждата от активна комуникация със обществото. „Трябва всеки ден да се обяснява – кои са ползите, кои са страховете, кои са реални и кои преувеличени“, посочи той. По думите му правителството трябва да ангажира както институции, така и граждански организации в тази просветителска мисия.
По отношение на спекулациите и страховете от инфлация, Дянков подчерта, че най-ефективният механизъм е пълна прозрачност на ценообразуването. „Всяка държава, която е въвеждала еврото, е използвала този инструмент – платформи, медии, всекидневно проследяване на цените“, заяви той. Като добра инициатива определи законопроекта на ДБ за „свръхконкуренция“, но изрази скептицизъм относно възможността таваните на надценките да се прилагат ефективно.
Още до края на седмицата се очаква Фискалният съвет да излезе с анализ, вдъхновен от опита на Дания, за съкращаване на административни разходи без засягане на ключови сфери като образование, здравеопазване и култура. „Администрацията расте, населението намалява – това е безсмислено“, коментира Дянков.
Първият му мандат е белязан от кризата с КТБ и опитите да се овладеят и стабилизират публичните финанси след фалирането на банката. По време на втория му мандат България влезе в чакалнята на еврозоната. Владислав Горанов и неговия прочит за еврото.
„След кризата с КТБ беше трудно, защото бяхме вкарани в процедура за макроикономически дисбаланси, беше натрупано недоверие към финансовата ни система. Отне доста време да променим законодателството, направихме преглед на качеството на активите на финансовия сектор, за да може през 2018 г. да сложим на масата на Европейския съвет важни за нас приоритети”, това каза Владислав Горанов.
Той посочи, че до средата на 2020 г. са приети много закони, свързани с влизането в банковия съюз. И допълни, че след това е настъпила кризата с COVID-19, но шансът за влизане в еврото не е изпуснат.
„Правителството, което управлява през последните шест месеца, постигна мечтана за много финансови министри цел – замяна на лева с евро”, заяви той.
За бюджетите, които страната ни предстои да готви вече в евро говори Кирил Ананиев. Днес той е заместник финансов министър, но в годините назад е бил и служебен и редовен министър на финансите. Над 10 правителства работят, за да можем днес да чуем „ДА – готови сте за единната валута”. Категоричен е че това е било стратегическа цел за българските правителства без значение с каква политическа окраска са били.
„Това е финалната права на една национална кауза за пълноправно членство на България в Европейския съюз. Последната крачка е присъединяването към еврозоната”, каза Кирил Ананиев.
„Основното притеснение на хората са цените и инфлацията, но смяната на една валута не увеличава инфлацията. Това е спекула на търговците на пазара”, посочи той.
По негови думи влизането в еврозоната е поредната стъпка, която дава гаранция за макроикономическата стабилност на държавата. И подчерта, че с приемането на единната валута ще се повиши и доверието на инвеститорите в България, а това означава повече работни места и по-високи доходи.
Ананиев посочи, че се увеличава и доверието на нашите кредитори. По отношение на изготвянето на бюджета – това си остава национален суверенитет, заяви категорично той. „Никой няма да прави българския бюджет отвън. Европейската комисия може да прави оценка и да дава препоръки, но крайното решение си е наше”, каза още той.
Ананиев обясни, че ЕК може да дава препоръки, когато се нарушава изискването за бюджетен дефицит и размера на държавния дълг.
„Но те не ни казват – намалете пенсиите, социалните плащания, заплатите. Ние влизаме в рамките на Маастрихтските критерии с национални мерки, а именно – какви приходни мерки да въведе, за да може да осигури необходимия ресурс на държавата и къде може да се ограничим”, обясни още той.
По темата за резерва в БНБ и твърдението, че някой може да го открадне, Ананиев каза, че това говорене е популизъм. „БНБ ще продължи да управлява валутните си резерви по начина, по който ги управлява и до този момент. Те са съобразени с механизмите на ЕЦБ. Нищо няма да излезе от активите на баланса на БНБ”, беше категоричен той.
Ананиев заяви, че българският лев не изчезва, а става част от единната европейска валута, която е втората по значимост в света.
