Фарът в Ахтопол не е просто навигационно съоръжение — той е жив символ на един от най-романтичните морски градове в България. През годините се е превърнал в емблема на града – не само за моряците, но и за влюбените, поетите и фотографите. Много местни хора разказват, че той "мига" не само с лампата си, а и с душа – пази спомените на онези, които са гледали хоризонта с мечта, болка или копнеж. Това ни изпрати читателка, която в момента е на почивка край южния град. И добавя стихове.
На скалата сам, в мълчание бди,
светлинен воин сред бурни води.
Не вика, не плаче, не спира в нощта —
той пази бреговете с искра от звезда.
Когато светът се загуби във мрак,
той шепне на кораби пътя назад.
Ахтопол заспива, но фарът не ще —
той свети, докато любовта се крепи.
Фарът заработва през юли 1932г. Той е един от най-красивите морски фарове по крайбрежието ни.
Издига се пред входа на пристанището на Ахтопол. Построен е върху риф, което го прави особено живописен, но и особено опасен за поддръжка заради трудния достъп.
Върху скалата е изградена квадратна основа с височина 3.5м, върху нея е издигната кръгла каменна кула, висока 48 метра и двуметрова железобетонна конструкция с по-малък диаметър, на която е поставена желязна призма с височина 3 метра.
