Опитвам се скромно и с човешка мярка да припомням на обществото личности и събития, които имат духовно значение, тоест единственото значение, за нашия свят. За целта използвам ФБ, ако и все повече да влиза в ролята си на оруеловото Министерство на истината и да гъмжи от политкоректни функционери и доброволни отрядници.
Днес ще припомня на българите, които живеят в пространството на българския логос, а той, от своя страна е единственият който казва кой е българин и кой не, тоест ще припомня на истинските българи един голям български дух. Имах щастието да бъда приятел с него. Казва се Иван Методиев.
Един от най-върховните ни поети. А както е знайно, само хората на изкуството могат да изразят оново, което ни нашепва Духът и макар да е мимолетно и ефирно, то е единственото вечно и извън времето.
И така - Иван Методиев. Отишъл си от този свят на 10 юли. Прочете това, по скоро - станете за миг част от вечността. Така смъртоносно съм уморен от посредствени, масово произведени, банкирани, цифровизирани, политизирани и безсмислени индивиди и полезни идиоти, душата ми така ми копее за човешкото. Благодаря ти, безсмъртни Поете.
Недялко Славов
Да слушаш как в следлетните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво - шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали...
Изтича ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви -
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява...
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Иван Методиев
На 10 юли 2003 г., в местността Лошин на река Места, близо до Добринище, е намерено бездиханното тяло на поета Иван Методиев. Погребан е в Банско, но пътят му към безсмъртието свети ярко над хоризонта на българската поезия.
