Европейският парламент прие доклада за напредъка на Република Северна Македония с 461 гласа „за“, след като от текста бяха премахнати формулировките за македонския език и идентичност – решение, което в България беше възприето като дипломатическа победа. Но под повърхността на този акт се крият далеч по-значими послания, които минаха незабелязано в публичния шум.
Документът подчертава нуждата Скопие да извърши дълбоки реформи в администрацията и съдебната система, както и да гарантира конституционно признаване на българското малцинство. Но сред най-съществените – и най-пренебрегвани – е призивът Северна Македония да се дистанцира от доктрината за т.нар. „Сръбски свят“.
Европейският парламент заявява, че тази идеологическа концепция, приписвана на Белград, подкопава не само суверенитета на Северна Македония, но и стабилността на целия регион. Особено тревожно е, че според доклада високопоставени македонски политици не просто не се разграничават от тази линия – те активно я подкрепят и разпространяват. „Сръбският свят“ не се изчерпва с икономическа интеграция, а включва амбиции за прекрояване на граници – включително спрямо Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.
Наред с това, ЕП настоя за отваряне на архивите на югославските тайни служби – УДБА и КОС. Темата, табуирана десетилетия наред, се връща на дневен ред като неотменна част от процеса на декомунизация. Достъпът до тези документи е ключов за изграждането на правова държава и демократични институции – не само в Северна Македония, но и в целия регион.
Истината е, че след разпада на Югославия мнозина от агентите и сътрудниците на тези служби запазиха – а често и увеличиха – влиянието си. За разлика от страните от Централна и Източна Европа, в повечето югорепублики културата на мълчание и прикриване надделя. Централните архиви, които вероятно се намират в Белград, остават заключени, а ключовете са в ръцете на хора, които нямат интерес от разкриване.
Именно тази дълга сянка на миналото стои зад настояването на ЕП, Не като акт на отмъщение, а като условие за катарзис. Не може да има демокрация върху фундамента на забравата. Не може да се говори за европейски ценности, докато бивши агенти определят съдебни назначения, контролират медии и блокират реформи в службите за сигурност.
На този фон, реакциите от Скопие не закъсняха. Премиерът Християн Мицкоски заяви, че България води последователна политика за „унищожаване на македонската нация“, обвинявайки страната ни дори в „задкулисие“ още от 90-те години. Риторика, позната и предвидима – удобният външен враг е предпочитаната формула, когато вътрешната криза става неудържима.
По-умерено звуча лидерът на СДСМ Венко Филипче, който призова за стратегическа дипломация и за запазване на вече постигнатите споразумения с Гърция и България – позиция, която все по-рядко се чува в Скопие. Филипче подчерта, че всяко отстъпление от тези договори ще е вредно и че именно уважението към Копенхагенските критерии ще отвори вратата за реални преговори с ЕС.
Антибългарската реторика не е нещо ново в Северна Македония. Тя е дълбоко вкоренена още от времената на Тито. Но времето на идеологическите митове отдавна трябваше да е приключило. Европа няма нужда от нови държави с архиви в плик и зависимости в сянка.
Докладът за Северна Македония е първа крачка към това миналото да бъде осветено – но само ако някой има куража да го прочете и между редовете.
