Финландският министър на имиграцията и европейските въпроси Астрид Турс заяви, че страната му не поставя крайни срокове за присъединяването на България към Шенген. Това стана ясно на съвместна пресконференция с българския външен министър Николай Младенов.
Турс пристигна на еднодневно посещение в София, след като вчера посети Букурещ, където разговаря с румънския външен министър Теодор Баконски. На 22 януари Финландия обяви, че се присъединява към становището на Германия и Франция, че засега България и Румъния не трябва да влизат в Шенгенското пространство.
По думите на говорителя на правителството Микко Норос тази официална позиция на Хелзинки е била изработена през на заседание на комисията по европейски въпроси с участието на министри, чиито ресори имат отношение към въпроса.
Макар София и Букурещ да се надяваха, че през март 2011 г. ще се присъединят към Шенген, още през декември м.г. Франция и Германия обявиха, че според тях това би било “преждевременно”. Засега няма знаци, че двете страни са променили позициите си. Париж предупреди, че „влизането на Румъния и България в шенгенското пространство би застрашило сигурността на Европа“, защото „ако базата данни на шенгенското пространство попадне в ръцете на хора от международната организирана престъпност, цялата вътрешна европейска сигурност ще пострада“. Позицията на Берлин е, че има неизпълнени задължения и критики по отношение на съдебната система и корупцията.
На 28 януари работната група към Европейския съвет, която оценява готовността ни за присъединяване към Шенген, отложи за втори път приемането на двата технически доклада от последните проверки. Единият доклад е за сухоземната граница, а другият – за системата за обмен на информация. Страните-членки разполагаха със срок до 3 февруари да отправят въпросите си към българските власти, които, от своя страна да отговорят до 9 февруари. Докладите ще бъдат отново разгледани на 14 февруари. В същото време групата прие последния доклад за готовността на Румъния да стане част от Шенгенското пространство.
“Ние не поставяме крайни срокове в нито една посока. Позицията на нашето правителство е да се изкача последната оценка, да получим новите технически доклади и да видим как унгарското председателство ще придвижи въпроса”, заяви министър Турс. “Ние не сме си поставили краен срок, до който нещата трябва да са се случили или да не са се случили при дадено ротационно председателство. Когато видим какво развитие има въпросът, тогава ще вземем решение”, подчерта тя.
Астрид Турс припомни, че Финландия се е присъединила към шенгенското пространство 6 години, след като става член на ЕС. “Понякога нещата изискват време”, отбеляза тя.
На въпрос дали Финландия обвързва въпроса за присъединяването на България към Шенген с механизма за сътрудническо и контрол Турс категорично заяви: “От наша гледна точка е съвършено ясно, че механизмът за сътрудничество и контрол е отделен процес.”
“Разчитаме, че Финландия като страна, която винаги се е придържала към законността и спазването на правилата в ЕС, ще оцени по достойнство това, което България е постигнала да този момент. Надяваме се, че в рамките на унгарското председателство ще има и решение на страните-членки за постепенното отваряне на Шенгенското пространство за България и Румъния”, заяви на свой ред министър Николай Младенов.Той изрази увереността си, че предстоящата последна проверка по техническото изпълнение на изискванията ще бъде положителна. “Правителството ясно си дава сметка, че в случая ние не се съревноваваме със собствената си сянка за това кога и по какъв начин ще влезем в Шенген. Когато са изпълнени изискванията, решенията трябва да се взимат на базата оценката на всяка една страна”, настоя той.
След разширяването на Шенген България е готова да участва в реална дискусия и да даде своя принос за това по какъв начин опазването на нашите общи европейски граници трябва да еволюира от тук нататък, за да бъде още по-сигурно и по-съвременно, за отговорността и капацитета, който всяка страна има, да получава подкрепата на всички останали страни в ЕС, каза още Младенов. Двамата министри са обсъдили и “една тема, която е изключително важна за България и чувствителна за Финландия – интеграцията на ромското население в страните от Централна и Източна Европа” с оглед на съществуващите натрупани с години проблеми, както предвид предстоящите дискусии в унгарското председателство за Европейската рамкова стратегия за интеграция на ромите.
Младенов е представил пред колегата си виждането на правителството за разрешаване на проблема за интегрирането на българските роми. Тази стратегия се базира на няколко основни принципа – индивидуален подход към решаването на проблемите, защото имат своята национална специфика; използването на съществуващите добри практики в ЕС; подкрепа, но не и изместване от страна на ЕК и европейските институции; по-голям ангажимент на самите общности и неправителствените организации.
Разпространените от Финландия предложения за акцентите в Европейската рамкова стратегия за интеграция на ромите се оценят много положително от българска страна. Предстои през месец март и България да представи своите виждания пред европейските си партньори. “Финландия има много положителен опит през последните 50 години, който заслужава да бъде изследван и да бъде българският външен министър.
От своя страна, Астрид Турс заяви, че в резултат на “движенията в рамките на Европа” финландските власти са имали възможността да се запознаят със социалната ситуация в България. “Имахме значителен брой търсещи убежище от вашата страна, а не това беше нашата цел. Сега след промяната на законодателството ни този проблем е отстранен”, посочи тя, като благодари на българските власти да сътрудничеството при разпространението на правилната информация.“Ние забелязахме, че има много хора в трудно социално положение и оценявам новата информация за това как прилагате своята стратегия за интеграция, поставяйки акцент върху образованието и достъпа да здравни услуги”, каза още Турс. “Имахме възможност да чуем как вашето министерство на вътрешните работи се бори с трафика на хора в други части на Европа”, допълни тя.
Ромската тема нажежи през лятото страстите на европейски ниво. Връщането на роми от Франция в Румъния и България през септември предизвика много критики към страната. На 9 септември Европейският парламент прие резолюция, в която се настоява Франция „незабавно да прекрати” експулсирането на ромски емигранти. В резолюцията в остър тон се настоява и за категорични действия от страна на ЕК и европейските правителство за интеграция на ромите, много от които живеят в бедност. След като комисарят по правосъдие Вивиан Рединг отнесе сериозни критики от страна на депутатите в ЕП, според които ЕК не е действала достатъчно ефективно по въпроса с екстрадирането на български и румънски роми от Франция, на 14 септември тя обяви, че Комисия може да започне до две седмици наказателна процедура срещу Франция заради депортирането на роми. Тя определи като “срамни” действията на френските власти.
На обяда в рамките на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 16 септември ожесточен спор за експулсирането на ромите избухна между френския президент Никола Саркози и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, разкри българският премиер Бойко Борисов. Въпреки прехвърчалите искри между Брюксел и Париж на 19 октомври Рединг обяви, че оттегля заплахата си за съдебни действия срещу Франция, след като френските власти обещаха да променят законите си за свобода на движението на гражданите. Рединг е установила, че Франция е предоставила „достатъчни” уверения, че ще промени националното законодателство, така че по-добре да съответства на европейските закони за свободно движение на гражданите на страните от ЕС.
