Да гадаеш какво ще направи Доналд Тръмп е безсмислено упражнение. Но шокиращата заплаха в събота да наложи 30% мита върху стоки от ЕС е сериозен удар върху увереността на блока – увереност, която вече тайно беше разклатена по време на преговорите, при които дипломати признаха, че е трябвало да пожертват търговията в името на по-голямата цел: сигурността и отбраната на континента.
До средата на юни Брюксел размахваше икономическата си мощ в преговорите, заложени бяха 1,4 милиарда евро (1,2 милиарда паунда) за един от най-важните търговски партньори на САЩ.
Служители и дипломати открито критикуваха позицията на Киър Стармър във Великобритания, заявявайки, че никога не биха приели толкова „постно“ споразумение, включващо само автомобили, говеждо месо, самолетни части и етанол. Един от тях дори се усъмни дали сделката на Уестминстър изобщо е „законово приложима“. Друг беше категоричен: „Никога няма да направим сделка като тази на Стармър“.
Трети описваше желаното от ЕС споразумение като „нещо между безвкусния модел на Обединеното кралство и контранаказателния подход на Китай“.
„Ако ЕС не се изправи срещу Тръмп и не изисква спазване на правилата, въпросът ще бъде: какво изобщо е останало от международния ред, основан на правила?“ – каза дипломат пред The Guardian, предупреждавайки за риска по отношение на трудовите права, свободата на словото, социалната закрила и обществените грижи.
Риториката беше толкова остра, че се стигна до заплахи за данъци върху услуги като X (бившият Twitter), Google и Microsoft, наред с традиционни търговски продукти като автомобили и алкохол.
Но до миналата седмица позицията на ЕС вече беше променена. Блокът се насочваше към елементарна сделка, подобна на тази на Великобритания, надявайки се да получи облекчения по отношение на:
- 27,5% данък върху автомобилния износ
- 50% мито върху стоманата
- в замяна на 10% мито върху повечето вносни стоки.
Проектоспоразумението беше поставено на масата пред Тръмп, а от сряда ЕС очаква отговор.
Защо тази рязка промяна? Една дума: Русия.
Както призна един дипломат миналата седмица, срещата на върха на НАТО в средата на юни постави някои трудни истини – на ЕС могат да му трябват от пет до десет години, за да изгради капацитет за отбрана: самолети, ракети и разузнавателни системи – както във въздуха, така и на терен.
Някои реагираха остро на показната угодливост спрямо американския президент, като дори генералният секретар на НАТО го нарече „татко“ („Daddy“), но както каза един дипломат:
„Получихме каквото искахме – Тръмп продължава да доставя оръжия за Украйна“.
Друг дипломат призна, че ЕС не може да играе твърдо, както Япония, тъй като не разполага с независима от САЩ отбрана.
Попитан за рязката смяна на позицията в преговорите, дипломат от Брюксел отговори в четвъртък:
„Беше изключително трудно. Не може да се разглеждат тези преговори изолирано. Те засягат целия спектър на отношенията ЕС–САЩ, включително сигурността и отбраната на Украйна“.
„Има краткосрочна и дългосрочна перспектива. А в институция като ЕС, ние водим преговори, за да намерим баланс между болката, която си причиняваме в краткосрочен план, и болката, която бихме си причинили в дългосрочен“.
Дипломатите признаха, че и първоначалната им позиция вече е представлявала сериозна отстъпка. Но сега картите отново са раздадени наново – от Тръмп. 30% мито почти сигурно ще предизвика търговска война, а дори 15% ще бъде трудно „да се преглътне“, както все по-често казват самите преговарящи.
Министрите на търговията от ЕС ще се срещнат в Брюксел в понеделник, само няколко часа преди полунощ, когато изтича текущият мораториум върху контрамитата срещу САЩ.
Почти сигурно ще има призиви, най-вече от Франция, да се върне твърдият подход в преговорите.
