2:59 преди зазоряване. Душът проскърцва сънено и напевното шуртене на водата издава на съседите, че съм скочил вече от кревата и се стягам за риболов. Слагам кафето и подреждам хладилната чанта с храна – в ограничено количество, лято е, горещичко, въпреки бриза вътре за деня и повечко бутилки с вода – това е спасително.
Дрешките са нахвърляни върху дивана във всекидневната от вечерта, само след половин час Бил ще присветне няколко пъти под нас с фаровете, знак, че вече е на рубежа.
Два часа е пътя ни до рибарското селище, този път корабът ни "Мис Фортескю" ще излезе в Делауеър Бей за шестчасовия си риболовен рейд. Четата сме на борда, всеки с мястото си, с въдица в ръка, с прободена стръв на куките, в очакване на сигнала за атака.
Продължителен зов с корабната сирена. Котвата се е изтърколила миг преди това, през носа и е фиксирала Мястото, екранът в рупката с руля на стария капитан и стар наш познайник от години Джим, гигантски ръст с изпечено като тухла лице, е фиксирал рибните ята, които се въртят безразразборно под морския съд в очакване на плячката.
Тупват от време на време едри риби на металната палуба, барабанят с опашки – ободрителен звук за всички и замятяме с нови надежди въдици. Кулърите лека полека се изпълват с улова. Навремени Мястото е опустошено, барабанният напев на палубата замлъква и двете къси сиренни подвикеания са сигнал да вдигнем въдиците от дъното и правим нова маневра в търсене на изгладнелите океански поселници.
Котвата простъргва, докато въжето се навие около гигантската макара и увисва като закана над океанската шир. Отцежда се, но само след няколко минути отново пробожда дъното, фиксира се на новия рубеж. Отново дълъг сиренен зов.
"Мис Фортескю" флиртува с Океана. Бащицата от векове храни Човека. Океанът даде и днес. Въпреки че Той, Човекът, не винаги е добрият син...
Океански делник.
Петнайсетчасов!
Ангел Колев
