Проектопромени в Наказателния кодекс предвиждат насилието и нехуманното отношение към животни да се наказва. Предложенията са дошли както от Министерски съвет, така и от депутати от Коалиция за България, стана ясно по време на обществено обсъждане в Народното събрание.
До 2-3 седмици ще се сформира работна група, която да определи наказания за жестокостите, както и за собственици, които не упражняват контрол върху агресивните си домашни любимци. Все още обаче няма яснота за конкретните текстове, които ще касаят убийството и осакатяването на животинките. Депутатите от правната комисия в парламента пък били разделени на две по отношение на това дали трябва да се носи наказателна отговорност. Затова и неяснотата остава.
Ако се инкриминира насилието на животни, това ще бъде мъртъв законов текст, който няма да промени нищо, обясни прокурор от Върховната административна прокуратура. Причината е в член 78 а от Наказателния кодекс, който позволява освобождаването на дадено лице от наказателна отговорност, макар то да е извършило престъпление. Това става по предложение на прокурор, но с решение задължително на съд. Така леките престъпления се наказват само с глоба. Това може да се служи, когато става дума за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години и когато лицето не е осъждано за престъпление от общ характер.
Така дори и да се предвиди наказание затвор за садистите към животни, те ще се отървават само с глоба. От ВКП подчертаха, че липсват средства за експертизи при посегателства над хора, какво остава за животните. Въпреки това от Министерски съвет предлагат наказание затвор до 1 година при убийство на животно, а за увреждане – пробация.
Неправителствени организации и институции се обединиха, че трябва да се търси решение на проблема с насилието над животни, безконтролното изхвърляне на домашни любимци на улицата и неспазените ангажименти на общините по Закона за защита на животните. Оказва се, че мнението на експертите е едно – кметовете често дори не познават закона и го неглижират. За три години са издадени едва 15 акта по ЗЗЖ, показва статистиката.
Съгласие бе постигнато и по темата за засилване на санкциите за организирането на боеве с животни. В момента наказанието за това престъпление е пробация и глоба от 1000 до 5000 лв. В Италия например само за година този вид “спорт” генерира близо 500 млн. долара приходи (за 1995 година). Само България, Босна и Херцеговина и Албания са страните в Европа, които не приравняват насилието над животни с престъпление. Това е така, защото обществото не е достатъчно чувствително по проблема, предположи Мая Манолова от БСП. Тя цитира и изследване на ФБР, което е показало, че 90% от масовите и серийни убийци в миналото са проявявали жестокост към животни.
Омбудсманът Константин Пенчев пък посочи, че е необходима национална програма, която да регламентира поведението на институциите спрямо бездомните животни, а не отговорността да се прехвърля на кметовете. По думите му, основният проблем е липсата на адекватен контрол за спазването на законодателството. От “Анимъл програмс” пък бяха категорични, че тежките наказания не стряскат никого. Необходимо е законодателство, което да носи превенция, а не наказания.
Близо 70% от уличните кучета всъщност са изхвърлени домашни любимци, отчетоха организациите, затова е необходимо в законодателството да се предвиди и такъв текст, който да забранява и наказва стопани, които изхвърлят животните си. Според НПО-та 60% от насилието над животни се случва в общинските изолатори, а ЗЗЖ е начин да се източват средства от общинските бюджети.
