"Повечето българи, за съжаление, не пият достатъчно течности. В жегите препоръчвам да се пие около 1 чаша вода, т.е. нещо от сорта на 200 мл на всеки един-два часа в будната част на деня. Има малка особеност при хидратирането, която касае пациентите със сърдечна недостатъчност. Те трябва да бъдат особено бдителни колко вода приемат и да измерват теглото си всеки ден. Рязка разлика от един-два килограма би могла да означава, че започват да задържат вода, и да се наложи да се консултират със своя лекуващ лекар."
Това заяви пред ФрогНюз кардиологът д-р Георги Янков. Вижте и цялото интервю:
Д-р Янков, с настъпването на летните горещини все повече внимание трябва да се обръща на здравето на сърцето – особено уязвимо при високи температури. Как хората с високо кръвно налягане да се справят в тези трудни месеци?
Основните препоръки, които давам на пациентите ми в горещините са, като за начало, да планират деня си. Да ограничат излизанията в горещите обедни часове, между 12 и 16 ч., макар че напоследък ми се струва, че и до 17 ч. се случва да е особено горещо, особено в града, където сградите и асфалтът просто поемат от жегата и топлината се задържа доста повече. Та това е част от деня, която тези хора трябва активно да избягват, тъй като би повлияло негативно на хроничните им заболявания.
Друга препоръка е да се охлаждат активно – климатик, вентилатор, дори хладен душ, или мокра кърпа на врата дори, ако се налага. Добрата хидратация е от изключително важно значение. Вода трябва да се пие достатъчно. Повечето българи, за съжаление, не пият достатъчно течности. В жегите препоръчвам да се пие около 1 чаша вода, т.е. нещо от сорта на 200 мл на всеки един-два часа в будната част на деня. Също така съветвам със сигурност да се избягва алкохолът и подсладени кофеинови напитки, защото всички те водят до обезводняване. Тук има една малка особеност при хидратирането, която касае пациентите със сърдечна недостатъчност. Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да бъдат особено бдителни колко вода приемат и да измерват теглото си всеки ден. Рязка разлика от един-два килограма би могла да означава, че започват да задържат вода, и да се наложи да се консултират със своя лекуващ лекар.
Пациентите трябва да следят за предупредителните знаци, ако имат съответните оплаквания – стягане в гърдите, по-лесна умора, продължително време в покой да задържат висок пулс (над 120 в минута), замайвания, внезапна слабост. При такива симптоми хората трябва бързо да се охладят и да потърсят консултация.
Много хора търсят бягство от жегите в климатиците, но крият ли те рискове за здравето ни, ако температурните разлики са драстични?
Да, по принцип рязката разлика в температурата би могла да окаже негативно влияние. При разумни температури повечето хора не пускат климатика под 24-23 градуса. Да влезете от топло на студено с такава амплитуда не би трябвало да създаде проблем за този тип пациенти. Даже напротив, би трябвало да се почувстват по-добре. Проблем би настъпил, ако е налице голяма амплитуда. Както например пациентите, които са с исхемична болест на сърцето, или със стенокардия, запушване на съдовете, когато през зимата от топлата температура вкъщи, например 24 градуса, излязат навън на минус 2 градуса, могат да усетят стягане в гърдите заради рязкото свиване на съдовете. Но в жегите чак такива големи температурни амплитуди не мисля, че могат да се получат. Така че по-скоро не вярвам, че има проблем.
Как трябва да се процедира при наличието на топлинен удар?
При наличието на топлинен удар по принцип разгърната клинична картина предполага и лекарска намеса, особено ако става въпрос за пациент, който е по-възрастен, т.е. над 65 г., с хронични заболявания, хубаво е веднага да започне хидратация, охлаждане и разбира се да се потърси лекарска помощ. Уместна е дори телефонна консултация с личния лекар.
Как ни влияят геомагнитните бури и какво да предприемем, за да се предпазим от тях?
По принцип влияят лошо на пациентите с хронични заболявания и по-конкретно на тези с артериална хипертония. Не мога категорично да кажа, че на всички хора им влияят. Някои хора са по-чувствителни, други по никакъв начин не ги усещат. Обикновено хората, които имат чувствителна нервна система, по-лесно попадат под тяхното въздействие. Настъпват промени в кръвното налягане. Може да има нарушение на сърдечния ритъм. Но не съм чел проучвания, които да дават ясни статистически валидни данни, с които да кажем правете еди-какво си.
Как да реагираме при съмнение за инфаркт?
При съмнение за инфаркт – т.е. болка в гърдите, задух – първото, което трябва да се направи, е обаждане на 112 и да се потърси лекарска помощ. После пациентът трябва да бъде поставен в покой и да изчака специализираната намеса. За съжаление, няма много неща, които биха могли да се направят от страна на хората, които са с човека, получил инфаркт. Единственото нещо, което могат да му осигурят, е покой и навременно търсене на помощ.
По принцип се забелязва и тенденция на увеличение на случаите на инфаркт по време на екстремните горещини. Тези случаи са добре описани от Европейското кардиологично дружество. В последните години, благодарение на глобалното затопляне, се повишават дори и смъртните случаи, т.е. количеството казуси на фатален миокарден инфаркт. Затова Европейското кардиологично дружество и Световната здравна организация препоръчват и внедряването на т.нар. heath health action plans, т.е. там идеята е, че уязвимите групи трябва да бъдат активно предупреждавани – говорим за хора над 65-годишна възраст, с рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания – те трябва активно да бъдат подсещани, че се очакват такива периоди на големи горещини и как да се пазят в тях, разбира се.
Физическата активност е част от профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Как да спортуваме в жегите?
Тук ще повторя нещо, което в началото на разговора ни коментирахме. Ключово е доброто планиране на деня. Това е основното нещо, което мога да препоръчам по отношение на физическата активност. Т.е. тя трябва да бъде предвидена в часовете на деня, в които жегите все още не са започнали – или рано сутринта, или привечер след залез слънце. Трябва да има повече почивки, повече хидратация. Абсолютно подкрепям тезата, че хората трябва да бъдат повече физически активни.
***
Д-р Георги Янков е кардиолог, фокусиран върху превантивната кардиология и медицината на дълголетието. Вярва, че истинската грижа за здравето се простира отвъд лечението на симптомите. Завършил е Медицински университет–София през 2013 г. От 2018 до 2022 г. е асистент към Клиниката по кардиология на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". От 2016 до 2022 г. работи в Интензивно кардиологично отделение на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Специалност по Кардиология придобива през 2019 г. През 2020 г. придобива и професионална квалификация по Ехокардиография (ЕхоКГ). През 2024 г. завършва обучение по здравен мениджмънт. Редовно участва в международни конгреси и семинари по специалността, за да е в крак с най-новите постижения в областта на кардиологията и превантивната медицина.
Интервю на Георги Камарашев
