България отдавна се спряга като технологичен хъб на Балканите, но под лъскавите заглавия и финансиранията по европейски програми се крият тревожни тенденции. Въпреки ръста на стартиращи компании и успеха на единици като Payhawk, иновационната ни екосистема буксува. А причините са многопластови – от дефицит на финансиране във важни етапи, до регулаторни бариери и отлив на кадри.
Ниски проценти, високи рискове
България остава под средните нива за ЕС по почти всички ключови иновационни индикатори. Според данни на Европейската комисия:
Делът на МСП с висока дигитална интензивност е едва 49.9 % (при средно 72.9 % за ЕС);
Използването на изкуствен интелект е едва 6,47 %
Обемът на рисковото финансиране спрямо БВП е 0.024 %, в сравнение с 0.078 % средно за съюза;
Делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност е 0.78 % от БВП (при над 2.2 % в иновативните икономики).
Финансирането от Фонда на фондовете, Инструмента за възстановяване и устойчивост, както и различни оперативни програми осигуряват ранни средства. Но именно в прехода към по-зрели фази – Series A, B и глобална експанзия – много стартъпи у нас „умират от глад“.
Основните пречки пред родните предприемачи могат да бъдат групирани в няколко направления:
Финансова фрагментация – инвестициите са концентрирани в seed фазата. Средните етапи остават без подкрепа и без мостово финансиране.
Регулаторни бариери – липсват механизми за регулаторно тестване (sandbox), особено важни за финтех и deep-tech сектори. Процедурите са тежки и често демотивиращи.
Кадрови пробойни – големите корпорации изсмукват талантите. Стартиращите компании трудно се конкурират със заплати и бонуси на мултинационалните гиганти.
Пазарна изолация – много основатели се фокусират върху разработката, но не и върху пазарната реализация. Липсват знания по бизнес развитие и глобално позициониране.
Образователен вакуум – малко университети насърчават предприемаческа култура. Не съществува достатъчно устойчива връзка между академичния сектор и стартъп средата.
Между Европа и липсата на „зъбен механизъм“
Европейската комисия полага усилия за стимулиране на екосистемите в периферията на съюза, включително чрез програми като Horizon Europe, EIC Accelerator и InvestEU. Но когато липсва локална стратегическа воля – без регулаторна гъвкавост, без междинно финансиране и без активна роля на публичните институции – и най-добрите стартиращи идеи се провалят.
В България има талант и техническа експертиза. Това, което липсва, е цялостен „зъбен механизъм“, който да пренесе тези идеи от ранен етап до устойчив бизнес модел.
Какво може да се направи?
Създаване на национален „growth фонд“, който да покрива финансиране в Series A и B фази;
Въвеждане на регулаторен sandbox за иновативни сектори като финтех, киберсигурност и здравни технологии;
Интегриране на предприемаческо обучение в университетите и насърчаване на университетски spin-offs;
Насърчаване на съвместни проекти между корпорации и стартъпи чрез иновационни ваучери или акселераторни програми;
Привличане на международни VC фондове чрез съфинансиране и данъчни облекчения.
Иновационният потенциал на България не е мит. Но той е поставен в условия на недоверие, институционална неадекватност и липса на стратегически фокус. Без спешни структурни реформи, страната рискува да остане „инкубатор на идеи“, които узряват и дават плодове другаде.
