За противоконституционни са обявени две други разпоредби в НК, неясни до невъзможност за прилагане.
Конституционният съд не установи противоречие с основния закон на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс от 2023 г. Според нея, на хванатите да шофират след употреба на алкохол и наркотици, задължително се отнемат автомобилите, с които са извършили престъплението, ако са тяхна собственост, а ако не са – плащат равностойността им. Той отхвърли исканията на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и на съдията Районен съд – Свиленград Добринка Кирева тя да бъде обявена за противоконституционна.
КС обяви за противоконституционни чл. 280, ал. 5 в цялост и чл. 281, ал. 4 в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост”.
За чл. 343б, ал. 5 НК предстои да се произнесе и Съдът на Европейския съюз. Той беше сезиран от съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав, която е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС.
„Обществената чувствителност към безопасността на движението по пътищата и в частност управлението на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества в последните години по обективни причини е особено завишена и волята на законодателя, вложена в оспорените разпоредби, е ясна: да предвиди засилена наказателна отговорност за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата. Следва да се отбележи, че подходът на българския законодател не се отклонява от практиките на голяма част от държавите – членки на Европейския съюз, и други правови държави“, пише КС.
След това мнозинството в КС се спира на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието и посочва, че той „изисква наказателноправните норми да бъдат достатъчно ясни, предвидими и достъпни, за да се позволи на правните субекти, ако е необходимо, да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност“.
Важно е да се подчертае, че: „Това изискване ще бъде удовлетворено винаги когато гражданите могат да извлекат от съдържанието на наказателната норма какво им е забранено, както и какво ще бъде наказанието, ако нарушат закона“.
В решението обаче се отправя сериозна критика към законодателя относно чл. 343, ал. 5 НК – некоректно е използвана терминология относно вещта, подлежаща на отнемане (транспортното средство,„послужило за извършване на престъплението), която е относима към умишлени престъпления, докато тези по чл. 343, ал. 3 и ал. 4 НК, за които се отнася оспорената разпоредба на ал. 5, са определени като непредпазливи. КС обаче подчертава, че това не е противоречие с Конституцията, а слабост на законодателната техника, която е най-добре да бъде поправена от законодателя, а междувременно може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването, съобразно цитираните по-горе практики на СЕС и на ЕСПЧ.
Падат две разпоредби в НК, които съдът обяви за противоконституционни. Той прие, че в една тяхна част са неясни до невъзможност за прилагане. Става дума за чл. 280, ал. 5 НК и чл. 281, ал. 4 в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост”.
„В частите, предвиждащи налагане на глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство, когато то не е собственост на дееца, тези разпоредби са неясни до невъзможност за прилагане. В тези им части двете разпоредби въвеждат конструкции без аналог в действащото българско наказателно право“, заявяват конституционните съдии.
