Новата вълна от насилие в Сирия тази седмица разкри колко нестабилна остава страната, седем месеца след падането на дългогодишния авторитарен лидер Башар Асад. Сблъсъците включиха правителствени сили, бедуински племена, религиозното малцинство на друзите и дори съседен Израел — и показаха колко лесно мирът може да бъде нарушен в този постконфликтен период.
Етническо напрежение и израелска намеса
Насилието започна в южната провинция Суейда, където милиции на друзите се сблъскаха с местни сунитски бедуински племена. Сирийските правителствени сили се намесиха, за да възстановят реда, но всъщност се опитаха да отнемат контрола върху региона от друзите. Стотици загинаха, а правителствени бойци са обвинени в екзекуции и палежи срещу цивилни, пише Асошиейтед прес.
Израел, загрижен за съдбата на друзката общност, която често служи в армията му, се намеси. Израелски бойни самолети удариха министерството на отбраната в Дамаск и цели в Суейда – ясен сигнал към временния президент Ахмад ал-Шараа, бивш ислямистки командир, дошъл на власт след Асад.
Мир беше постигнат с посредничеството на САЩ. Израел и Сирия се съгласиха на примирие, а правителствените сили се изтеглиха от Суейда, оставяйки контрола на местните друзи. Но сраженията между друзи и бедуини продължават.
Малцинствата се дистанцират
Кървавите сблъсъци не са изолирани. Още през пролетта про-Асад милиции атакуваха алауитски села на сирийското крайбрежие – събития, които предизвикаха страх сред другите малцинства, включително друзи и кюрди, че новата власт не ги защитава.
„Новите управляващи изпращат послание, че ще използват сила, за да контролират всяка част от Сирия“, казва Басам Алахмад от гражданската организация „Сирийци за правда и справедливост“. „Асад вече опита този подход — и се провали“.
От друга страна, някои в новото правителство се опасяват, че отстъпките пред друзите ще насърчат и други малцинства, като кюрдите, да поискат автономия — което би фрагментирало страната.
Развалени мостове с Израел
Преди тази ескалация Сирия и Израел, с подкрепата на администрацията на Тръмп, водеха индиректни разговори за нормализиране на отношенията. Израел дори създаде демилитаризирана зона южно от Дамаск.
Но след въздушните удари изгледите за сближаване избледняха. „Не знам как израелците очакват да водят нормален диалог със сирийците, след като ги бомбардират“, коментира Колин Кларк от Soufan Center.
Въпреки това САЩ настояват, че ще продължат дипломатическите усилия. Посланикът на Вашингтон в ООН Дороти Ший подчерта, че САЩ не подкрепят последните израелски удари.
Турция се възползва от вакуума
След оттеглянето на САЩ от части на Сирия, новите управляващи се опитаха да интегрират кюрдските Сирийски демократични сили (SDF) в националната армия. Преговорите обаче буксуват — и кризата в Суейда ги усложнява още повече.
„Сега кюрдите виждат правителството като слабо и ненадеждно“, казва експертът Дарийн Халифа. Според нея, това би могло да ги подтикне да търсят опора в Израел, но това би предизвикало остра реакция от страна на Турция.
Анкара от години смята SDF за терористична организация заради връзките им с ПКК. Турски официални лица вече заявиха, че са готови да помогнат на Сирия да укрепи отбраната си, ако бъде поискано.
Сирия остава раздирана между нови и стари конфликти, а нестабилността заплашва да погълне всякакви надежди за траен мир. Сектантското насилие, геополитическите напрежения и сложните регионални съюзи чертаят мрачна картина за бъдещето на страната.
