Днес, 21 юли 2025 г., изтича срокът, в който Борислав Сарафов може легитимно да изпълнява функциите на главен прокурор. След този ден неговото присъствие начело на държавното обвинение се превръща в правен абсурд – институционален вакуум, облечен във власт.
Причината: според последните поправки в Закона за съдебната власт, приети в началото на годината, до 21 юли трябваше да бъде избран нов Висш съдебен съвет. Именно той е органът, който следва да назначи нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд.
Нищо от това не се е случило. ВСС няма. Назначения няма. Но Сарафов остава. И тук започва проблемът – не само политически, но и правен.
Междувременно Съдът на Европейския съюз вече се произнесе ясно: удължаването на мандатите на органи в съдебната система в разрез с конституционно установените срокове е нарушение на европейското право. България е в директен сблъсък с основни принципи на правовата държава – и то в сърцевината на една от най-чувствителните институции.
Така вместо ново начало за прокуратурата и съдебната власт, страната влиза в сценарий на паралелна легитимност, при който законовият срок е изтекъл, но реалната власт остава в ръцете на „временно упълномощения“. Един мандат, който вече не съществува, но още действа.
